Прочетен: 2026 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2011 09:30
-Ти си прекрасна! – усмихваше й се Сизиф и оставяше книгата.
-Искам да ти задам един въпрос, който задавам на всички.
Сизиф я погледна в очите за да изрази готовност за отговор и тя го попита:
-Не те разбирам. – наистина не я разбра.
-Като повечето. За това питах.
-Остави това. – усмихна му се сериозно.
-Разбира се, то е платено със средствата на фирмата, в която по-късно, обучаващият се, ще работи.
Не беше доволна, въздъхна и пак му рече:
-Остави това...Всъщност, попитах те, как се чувстваш, а не дали одобряваш или не, закона.
-Животът ми е извън работно време. Той си е единствено мой.
-Личните. Системата е социалните му дела.
Радост извърна глава, за да скрие пренебрежителната си усмивка, но рязко стана тъжна:
-Напомням ти, че когато искаш можеш да спиш с мен.
-Заповед на Танатос ли е това предложение? – не желаеше да я пита, но го стори.
-Харесваш ми, пряма си. Дори когато само говорим имам чувство, че правим любов.
-Същото щях да ти кажа, че чувствам. Не си отивай...
-Това не трябва да си го мислиш. – очите й се насълзиха – Но не мога да контролирам мисълта ти.
-Питах те как се чувстваш, като човек, който не помни работата си, защото чувството ми е непознато. Аз съм актриса, като майка си, като майка й. Раждали сме се за да бъдем това, което сме. Имах щастието да помня какво работя, защото винаги съм била в състояние да си платя високия Лиценз Памет Служба и безсрамния Данък Опит и Умения. Може би, не биваше да се възползвам.
-Ти си и толкова известна, че нямаше как да бъде скрито. Все щеше да попаднеш на своя продукция.
Сизиф се опита да каже нещо, но Радост не му даде възможност, защото продължи:
Въздъхна, попита го с поглед дали го е отегчила и продължи:
-Сигурна съм, че съм умряла по време на някоя от операциите си. Не знам само на коя от всички тях. Направила съм си близо двеста. Някоя от тях е била по-тежка отколкото някой е предполагал. Събудила съм се, дишала съм, кръвообращението ми е било нормално, всички физиологически характеристики прекрасни, а аз дори не съм се съмнявала, че с мен е настъпила промяната ми. Трябваше ми време за да я осъзная. Гледах свои записи. Все изпитвах странното усещане. За разстояние между мен и нея. Не между актрисата и героинята, а за онази предишната и тази в която се бях превърнала. Не имплантите, не. Не кожата сама по себе си, нито гардероба в нея. Всичко заедно може би или нещо съвсем различно, което нямам как да нарека. И не ми помогнаха да разбера, всички тези книги, които сега са те погълнали. Аз също имам “четящи пръсти”, но не ги ползвам, както и да е. Все по-далечна чувствах другата. Не, не беше и това, че тя ще си остане дете, а аз раста. В нейните очи има желание и закачка. В моите също. Смехът ни е еднакво звънък. Усмивката и на двете ни с едно и също очарование. И стремежите ни идентични. Но тя, не бях аз. Гледах я, както всички вие я гледате. Както по-късно гледахте и мен, без да откриете разликата между двете ни. Чувствах я така, както я чувствате. Желаех и си фантазирах, че съм тя. Нещо от усещанията й бях изгубила. То беше изписано в цялото й излъчване. Бях я използвала. Фалшифицирах нейните идеали от нейната плът. Нещо ме уби. Не съм сигурна какво, но ме уби. Изключвам да е любовното разочарование, което имах. Бих го издържала, дори с истинско сърце. И защото дойде на дума: той беше втория, който забеляза смъртта ми. Хубав мъж, малко приличаше на теб, но с дълга коса. С момчешки поглед, малко наивен. Наивно и поведението му. Често се замисляше и е имало случаи в които по двадесет минути търси подходящата дума, а като я намери, вече да е забравил, за какво е искал да я използва. Смеех му се. Любех го и с тръни, и цветя. И без тях. Сигурна съм, че дори с естествена кожа бих го почувствала така, както с изкуствената. Умееше да ме докосва под кожата. И аз не знам как го правеше. Далеч по-малко чевръст е от най-способните ми любовници. Направо неловък. И все пак с него беше най-истинско. Две любовни връзки едновременно имах с него. На работното му място: за която той не помнеше докато почива. И в почивката му, за която не помнеше докато е на работното място. Беше един от операторите ми. Изневерявах му със самия него. И на работен режим подозираше, че имам някого и извън работното му време. И в свободния си режим подозираше, че имам някого, когато е на работа. И двамата ме ревнуваха. И от кого. Много забавно. При това в двата режима беше различен. Харесваше ми във всеки по свой начин. След време му признах всичко и дълго се смяхме. Той си плати лиценза и данъка, за да сме през цялото време заедно, макар малко да се бояхме това да не погуби магията. Е, погуби я. Стана си един и същ, по малко и от двамата, но нито един от тях, в пълното му очарование. Но необяснимо защо, сега беше още по-красиво. Три години я карахме, а кога започнахме да се отчуждаваме, не разбрахме. Вероятно е станало, когато съм умряла, но нито един от двама ни, не беше забелязал, че това се е случило. Известно време не снимах с него, после известно време почивах. От снимките, от него. Пътувах със симулатори и без симулатори. Обичах върховете, снежните. Без симулатори са опасни. Имах най-опитните роботи за планински водачи. Способностите им са и перфектни, но съм чувала, че въпреки това не могат да заменят склонния към грешки човек. С жив можех да си имам и някое приключение. Героинята ми го искаше, а откакто не снимах бях повече героинята си, отколкото актрисата. Въпреки това избягвах живите. Вероятно, защото вече чувствах, че не съм като тях. Когато се срещнахме с приятеля си, с един поглед се разбрахме. Нищо не трепна у него. Макар вече да си бях монтирала “любовни вибрации” – способни са да побъркат всеки мъж и се твърди, че са по-въздействащи дори от екстракта на фаталните жени. Гледахме се празно, почти нямахме какво да си кажем, но за разлика от друг път, когато това мълчание беше сладко и сякаш четяхме мислите си и изпитвахме чувствата си, без дори да сме се докоснали, сега беше едно скучно мълчание. Чужд го чувствах, чужда ме чувстваше. С живота ми си беше отишло и онова, което беше между нас. Тогава, доста грубо, без да съм го предизвикала ми рече: Ти си кукла! Ти вече не си жив човек!
Няма нищо по- хубаво от романтична среща с искри в очите на влюбените!
Поздравления,Сefulesteven!
4aka te golqmo bude6te...kakto vsi4ki genii...