Синът на кладенеца :: Един пиян чаровник

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2011 09:13 - Един пиян чаровник

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 1719 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 15.06.2011 09:14

Дванадесетопръстникът ми се пържи, че цвърчи. Воюват в главата ми хлапета с жълти зъби отвън и прашки заредени с въгленчета. Стаята танцува. Губят ми се часове, страх ме е да си припомня. Има нещо в леглото ми. Завито е през глава, свито на кравай. Обърнало ми гръб. Допряло топло дупе в хълбока ми. Диша спокойно. Спи, спи сладко. Коя е? Една муха се врязва в стената. Очаквам блока да рухне и всичко да свърши. Колко пих? Първо едно малко в „При маман”, тя има брадавица на брадата с която се гордее. Тежи най-малко сто и двадесет и безспорно не е под завивката ми тя. Щеше иначе леглото ми да е на трески. С тази тук правихме луд секс. Само това си спомням. Само това. Защо се събудих толкова рано! Още не е съмнало. Ще събудя и нея. Да свърши най-сетне комедията. Спомням си, че говорихме по телефона с шефката. Видяхме ли се или не? Трябваше да се видим. Ако е тя нещата между нас много ще се объркат. Цени ме като професионалист, всъщност обича много семейството си. Напоследък си има проблеми, различна е. С ледена обвивка имам чувството, че е била покрита, зад нея се е пазила, а сега се топи. И сълзи видях и много думи чух. Много неща за нея които не подозирах. Даже ме държа за ръка, нарече ме приятел. Преди седмица се случи. Тъжно ми стана. Пластика е тя, символ на красивото. Руса е, фатална, синеока. Дългокрака, сигурно е два метра. Мога ли да съдя, аз съм метър и шейсет. Всички ми изглеждат високи и ги обожавам и затуй по мен си падат. Снощи май плачеше по телефона. Не, тези жени не плачат. Така ми се е сторило. Не искам да е тя. Ако се е случило между нас поне искам да помня как се е случило. Струва ми се по-малко тялото до мен. Само дано не е Тиквичка, всяка друга нека е, но не Тиквичка….
Ледена вода ме заля. Какво ще правя, ако е тя.
Дъхът ми възпря в гърлото. Не знаех. Отчаяние. Сляпо отчаяние скова гърдите ми. Сигурен съм, сигурен съм, че вчера не се срещнахме. Преди все като се напиех отивах в квартирата й. От седмици не е така. Нещата се промениха. Не бих отишъл пак. Тя не звъни, сигурно също знае. Не е тя.
Спомням си, че като излязох от „При маман” пихме водка направо от бутилката със Старият демон. Кварталният клошар, много симпатичен човек, бивш актьор. Той черпеше. Имал рожден ден, ставал на седемдесет и пет. Честно да си кажа, прилича на петдесет. Изглежда защото смесих коняк и водка, но оттук нататък стана малко объркано. Губи ми се част от онова което си говорих после с една комшийка. Някога рисувах, а окото ми улавя още характера на формите. Градусите в тях и честотата на импулсите. Нежно й говорих тя се смееше. Има пищен бюст, с мъжа й не се понасяме. Толкова не е говорила с мен, но бях вдъхновен и доста омагьосан вече. Вятърът й разлисти пеньоара. По пеньоар беше излязла, само да хвърли кофата с боклука. Няма как да е тя. Сигурно се е прибрала после, но не мога да бъда сигурен, той ходи на смени. Тъпо ще е. Много тъпо.
„Не пожелавай жената на неприятеля си!”-моя заповед която не помня да съм нарушил. Няма да е честно към нея. Която и да е тя. За които и неприятел да става въпрос. Твърде ще е доволно чувството ми за мъст, за да е пълна радостта ми от единственият факт, че съм я имал. Всичките ми неприятели имат красиви жени. Някои като върлини, други като жабчета или мустакати, секссимволи или доста килограми и години натрупали. Недостъпни са ми, заради едно мое табу, а аз нямам много. Мога да уловя хубост за която не подозират, но не и да спя с тях. Май й си го казах съвсем открито. Защо ми трябваше? Не подозирала, че съм художник. Как стана дума? Не говоря за това, няма и смисъл. Ръката ми най-вероятно е отвикнала да рисува. Не й разрешавам. Минали са триста години откак не съм опитвал. Алкохолът може да ме убие, но изкуството ще ме съсипе. Минавах за талант, отдал му се бях напълно. Минавах от измерение в измерение, всички врати бяха отворени. Не бях на този свят, но се върнах. Нашите заболяха. И двамата. Възрастни хора. Малко по-късно разбрах, че не са ми и истински родители. Прибран от детски дом. С лъжата си ме щадели и аз не знам каква е логиката. Колкото повече мама напяваше да й простя, толкова по-виновен се чувствах. Бил съм едно чувствително дете. Искала да се чувствам като всички останали. Аз пък от обич я излъгах, че продължавам да уча в академията. За да й докажа колко съм напреднал дори и показах изрезки в които се пишеше за изложбата ми. Първата и последната в живота ми. Твърдях, че вадя парите с таланта си, което не беше съвсем лъжа, защото пак вадих парите с таланта си, но не таланта да рисувам, а таланта да правя пари. Почина щастлива с лъжата, както аз живях щастлив с лъжата. Сега също както тя някога й се моля да ми прости, макар да имам съмнения, че както аз някога, така й тя, от подобна молба за прошка само чувства вина. Всъщност измамих я първи, че съм едно много чувствително дете. Нямах желание да минавам повече за такова. Зарязах напълно живописта. Заради измамата. Когато мамиш за пари е игра, когато играеш с красота е измама. По-честен бях като търговец дори когато мамя, отколкото като художник който мами и себе си, че не мами. Рисува ми се понякога, както на алкохолика който живее във въздържание навярно му се допива. Не говоря за това и малко хора знаят. На комшийката май й направих комплимент, май ми рече нещо недоверчиво кокетно. Май й предложих да ми позира. Оттук тръгна. Попита ме, гола ли искам да ми позира.
Не, не е тя. Сега си спомних. Дръпнах едно хлапе за ученическата чанта. Стори му се голяма забава. Беше свидетел на сцената. На лист от неговата тетрадка и с негов химикал за няколко минути я нарисувах. Шарж, в гореща еротична сцена с трима фавн-а, а мъжа й облещил очи с виснала пишка. Тя се изкиска, направи се, че приема шегата, но вече не само мъжа й ще ми е неприятел.
Каза ми, че имам талант, но да можеше с гласа си да ме убие, щеше да го направи. Прати хлапето което умираше от смях да ми купи една патронка водка от магазинчето под блока. Не се и опитах да откажа, но тя настоя сякаш съм се опитал. Заслужил съм я.
Пих ходом. Някакъв ангел ме е пренесъл над оживеното кръстовище.
Помня после, че се целувах с две тийнейджърки в парка. Може и да не са били тийнейджърки. Пък и целувките бяха по бузките. Откъде се познавахме, представа си нямам. Пихме и бира. После накъде тръгнах към шефката или към Тиквичка?
Към Тиквичка!
По-лошо от това не можеше и да бъде. Тръгнах с мисълта да й кажа.
С нея се срещахме от три месеца. Целувахме се, на няколко пъти, за щастие отлагахме секс. Значително по-млада беше. Учеше както аз някога в художествената академия. Майка й ми се обади миналата седмица. Смаза ме. Става въпрос за моя любов от студентските години. Попита ме как е младата ми приятелка. Аз от своя страна откъде знае. Каза, че била дъщеря й. Млъкна, но вече знаех какво ще добави. Опитваше се да звучи спокойно, но помних още как звучи когато само се опитва да създаде впечатление, че е спокойна, а разстроена. Досетих се преди да го изрече. Младата ми приятелка освен нейна дъщеря се оказа и моя. Срещал съм се със своята дъщеря. При това беше явно влюбена в мен. И дълбоко в себе си имах сериозни намерения към нея. Защо е било крито от мен? Не искала да ме разстройва, имал съм много проблеми, тя вече сериозна връзка. Думите ми прозвучаха много познато.
Отлагах да кажа на малката истината, а трябваше. Все щеше да е с разбито сърце, дори и да не я научи. Но във вторият случаи, скоро нямаше да ме избие от главата си. Познавах я вече добре. На няколко пъти затварях телефона. В мигът в който натисках и последният клавиш допусках възможността, че след минута може да се влюби от пръв поглед в по-подходящ за нея. Спасителна фантазия която оправдаваше нерешителността ми. Сега си спомням. Започнах да пия с явното намерение да набера кураж и да й кажа. Лекарят ми каза, че черният ми дроб е зле, че съвсем ще се скапе, ако не спра да пия. Уплаши ме повече отколкото предполагаше и отколкото признах и пред себе си. Доста лъжи се събраха. Доста лъжи от милост, за да бъда пощаден от истината. Подозирах, че и той ме щади и не ми я казва, а само намеква каква е. Исках да живея, не се и замислях преди разговора си с него, колко обичам скапаният си самотен живот. Исках да живея.
Нямаше логика, че влязох в „При маман”. Пия много, но не страдам от алкохолизъм. Владея се. Когато се налага мога да не пия. Пътувам много. Никога не заставам пиян пред волана. При делови разговор мога да се спра на двадесетте или петдесетте грама. Някои от сделките ми са за умопомрачителни суми. Излагам се в пияно състояние само когато предварително съм си го разрешил, за да си докажа, че мога да си го позволя и ми е през онази работа какво ще каже римският сенат. Само че джипито доста ме сплаши и нямах никакво намерение. Никакво, но си мислех за лъжата и Тиквичка. Не съм нерешителен и никога не съм бил. Никога. Този път обаче ми трябваше оправдание за решителността. Знаех, че ще ме намрази.
Не помня срещнахме ли се. Възможно ли е да съм бил толкова не на себе си, че да не съм успял да й го кажа и сега да съм в леглото със собствената си дъщеря?
Отдъхнах като си спомних. Срещнах се отново с комшийката. Трябваше да ми е сърдита, а може би точно защото ми беше сърдита се държеше така. Смееше се, попита ме закачливо такива ли са моите фантазии за нея?
Очарователна е. Пълна, но очарователна, още по-очарователна ми изглеждаше.
Какво пък, най-вероятно умирам! Докторът ме щади и не ми казва истината, но вече имам рутина и мога да я усетя и когато я крият. Утре няма да мога да прегръщам дори съпругите на неприятелите си. Казах й, че ще я чакам у дома. Каза ми, че ще дойде. Трябва да е тя.
Жената до мен се размърда. Направих се на заспал. Видях я между миглите си. Лицето й беше тебеширено. Устни нямаше. Очи също. Две огнени бездни пламтяха под очните ябълки. Лицето й нямаше израз, но движенията й издаваха смущението. Заозърта се. Явно също не помнеше какво се е случило. Погледна в мен.
После смутено грабна от земята си дрехата. Облече я. Черна пелерина с качулка. Тръгна, но си припомни, че е забравила нещо. Потърси го с поглед. Наведе се. Коса видях в ръката й. Метна я на рамо. Промърмори нещо на латински, май: „за друго бях дошла” и изчезна преминавайки през стената.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Много стойностен постинг на който попаднах преди малко

И от мен една снимка

Коментари

1. vostroto - :)Лелей
15.06.2011 10:05

Дано героят не се среща повече с новата...:)

цитирай

2. cefulesteven - Дано героят не се среща повече с н...
15.06.2011 10:16

vostroto написа:

Дано героят не се среща повече с новата...:)

Според мен трябва да смени малко начина си на живот, колкото и да му отива, за да не му се случва:)

цитирай

3. karambol5 - Невероятно. . . . . . . Поздравления ...
15.06.2011 10:20

Невероятно .......Поздравления :))))))))))
Успя да ме изненадаш с ..........най- логичния финал :))))))))))))

цитирай

4. cefulesteven - Невероятно. . . . . . . Поздравления ...
15.06.2011 10:24

karambol5 написа:

Невероятно .......Поздравления :))))))))))
Успя да ме изненадаш с ..........най- логичния финал :))))))))))))

Честно, героят ми успя и мен да изненада, даже на няколко пъти, а би трябвало да ми е познат начина му на живот:))))

цитирай

5. magiccat - Прекрасно и малко страховито, но ...
15.06.2011 16:56

Прекрасно и малко страховито,но пък читателя обича да го плашат!

цитирай

6. cefulesteven - Прекрасно и малко страховито, но ...
15.06.2011 16:59

magiccat написа:

Прекрасно и малко страховито,но пък читателя обича да го плашат!

Благодаря ти. Иначе успях да погледна от веселата, най-страшната страна в много животи, включително и в един етап от своя. :)))

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8429044
Постинги: 4392
Коментари: 35627

Гласове: 112553

Блог вълни

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол

1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Анна Хелс: Кланица за чародеи
7. Ивз: Кланица за чародеи
8. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
9. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
10. Моята лична страница