Постинг
22.06.2011 09:06 -
Плаж
Автор: cefulesteven
Категория: Тя и той
Прочетен: 3145 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2012 20:16
Прочетен: 3145 Коментари: 10 Гласове:
35
Последна промяна: 01.04.2012 20:16
Следващ постинг
Предишен постинг
Като се замисля, повечето кули в крайна сметка се оказват пясъчни. Най-добре без тях. Принцът и принцесата са си достатъчни. Така мисля аз.
цитирайaffroditta написа:
Като се замисля, повечето кули в крайна сметка се оказват пясъчни. Най-добре без тях. Принцът и принцесата са си достатъчни. Така мисля аз.
Не мога да не се съглася, че тази гледна точка има своето право. И ти благодаря, че я изрази.
Е, този, който е роден в пясъчните кули, си е щастлив, и детето в него си е живо:)
Този пък, който ги стъпква, го е яд, че не е роден там, вътре..
Поздрави, Стеф!:)
цитирайТози пък, който ги стъпква, го е яд, че не е роден там, вътре..
Поздрави, Стеф!:)
vostroto написа:
Е, този, който е роден в пясъчните кули, си е щастлив, и детето в него си е живо:)
Този пък, който ги стъпква, го е яд, че не е роден там, вътре..
Поздрави, Стеф!:)
Този пък, който ги стъпква, го е яд, че не е роден там, вътре..
Поздрави, Стеф!:)
Често погубваме мечтите си в името на една реалност, която се оказва по-илюзиорна от света на фантазиите ни.
Поздрави!!!
при мен те станаха реални или реала стана приказка ... още не знам, но защото гледам отстрани си мисля, че съществуват много вариянти ... зависи какво избираш. Всичко е въпрос на нагласа, отношение, интерпретация ...
Забравих да кажа, че видях детето в теб на новата ти снимка. Чак ми се прииска да те прегърна, мило.
цитирайЗабравих да кажа, че видях детето в теб на новата ти снимка. Чак ми се прииска да те прегърна, мило.
... Защо толкова трудно си позволяваме да мечтаем... и защо още по не си позволяваме да ни се случи нещо хубаво....
Поздрави, Стеф, много ми хареса текста!
цитирайПоздрави, Стеф, много ми хареса текста!
compassion написа:
при мен те станаха реални или реала стана приказка ... още не знам, но защото гледам отстрани си мисля, че съществуват много вариянти ... зависи какво избираш. Всичко е въпрос на нагласа, отношение, интерпретация ...
Забравих да кажа, че видях детето в теб на новата ти снимка. Чак ми се прииска да те прегърна, мило.
Забравих да кажа, че видях детето в теб на новата ти снимка. Чак ми се прииска да те прегърна, мило.
Снимката е от тази неделя. Малко над бачковската пещера където е намерена чудотворната икона на Богородица. Толкова красиво и величествено място е, че не можеш да не се почувстваш дете.
А приказките...Те са без край, ако както в книгата на Михаел Енде, запазим една песъчинка от която да желаем.
Много, много усмивки.
martito написа:
... Защо толкова трудно си позволяваме да мечтаем... и защо още по не си позволяваме да ни се случи нещо хубаво....
Поздрави, Стеф, много ми хареса текста!
Поздрави, Стеф, много ми хареса текста!
Мисля си, че не си ги позволяваме, защото поемаме твърде голямо и несправедливо чувство за вина. Социалното иска данъка си - щастие. Все се опитва да ни наложи, че му дължим...
Може и да не съм прав, а и все пак, това не ни пречи да си крадем от време навреме мечти и щастие...
Хиляди усмивки.
.. мдаааа... имаш право.. това чувство за вина... и то желание да не бъдеш никому длъжник...
Взимам си усмивките ти хиляди:)))))))))))))
Весел ден!:))
цитирайВзимам си усмивките ти хиляди:)))))))))))))
Весел ден!:))
martito написа:
.. мдаааа... имаш право.. това чувство за вина... и то желание да не бъдеш никому длъжник...
Взимам си усмивките ти хиляди:)))))))))))))
Весел ден!:))
Взимам си усмивките ти хиляди:)))))))))))))
Весел ден!:))
Прекрасен ден и за теб, Марти! :))))
И нека продължаваме да сме деца и да строим кулите си. Сега се сетих за един твой много свеж и изпълнен с оптимизъм разказ. Мисля, че се казваше "Като децата".
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол