Небе
Ветровете са надежда,
шепнат ми за времена,
във които ще укрепнат
счупените ми крила.
Гнездото ми е тясно,
вече твърде съм голям,
но за мене е опасно
да напусна своя храм,
че, когато, недорасъл,
се опитах да летя,
хищна птица ме догони
и жестоко ме кълва.
Бурята дочу гласа ми,
спусна се със крясък тя,
блъсна чело във врага ми
и спаси ме от смъртта.
Тъй останах във гнездото,
силите да преценя,
веч добре познаващ злото,
някой ден да полетя.
Тъй си мислех за съдбата,
но вече твърде помъдрял,
аз изгубих свободата
и не бих отново полетял.
И тогава във висините,
чух гласа на любовта
и забравил за злините,
аз забравих за страха.
И възнесох се високо,
над страха добро и зло,
прекосих небе широко,
с невиждащо любов око.
Дълго аз гласа примамлив
търсих, докато разбра,
че е трябвало да чуя,
за да мога да летя.
Със крила неоздравели,
аз небето прекосих,
даже да не я открия,
на полета се насладих.
Със крила неоздравели
спуснах се след чуден звук,
но трагично е за тези,
нямащи за него слух.
шепнат ми за времена,
във които ще укрепнат
счупените ми крила.
Прекрасно! Честит Еньов ден!
Благодаря ти.
25.06.2011 10:24
за да мога да летя."..
Вчера едно гълъбче литна пред очите ми. / пуснаха го от ветеринарна клиника, след като бяха излекували прекършеното му крило!
Имало е невероятен късмет:)))Никога няма да забравя изражението му точно преди да излети в небесата..
Трепереше от радост, а очите му излъчваха свобода и безкрайност!
