Ева

 

-Знаеш ли,

започна да ме дразниш!

Да, наистина сме в рая,

но желая

нещо по-различно,

може би съм романтичка

или глупава,

не зная,

ала чувствам,

че сме гости в рая,

че със твоите ръце,

няма посадено и дръвче,

а утроба е земята,

като моята в която,

ти засяваш семена,

твоя съм,

но твоя не е тя...

Нищо нямаме,

прости ми,

тук във райската градина,

може би съм празноглава романтичка,

но желая нещо, по-различно.

 

Тук е

вече всичко засадено,

но на изток, имало, от Едем,

място и за нашето дръвче,

честичко сънувам как расте,

плодовете му ще бъдат по-горчиви,

вятър ще ги брули и убива,

може да съм романтичка, ала тях желая,

даже да платя със Рая.

 

-Даже да платя със рая,

твойто щастие желая...

 

че си медиум , медиум си....че категорията е тая...тая е....че съм луда -луда съм.

Хареса ми, благодаря за доставеното удоволствие да го прочета.
Поздрави!

:))))

Благодаря ви.

Подвел се бил Адам от Ева и Бог ги надарил със смърт.
Е, може би дори сега, след толкова години тегоба,
все още имаме дилема, смъртта ни още е проблема.
Така до днес Адам мечтае, светът си как да начертае
да създаде от първия си грях градина пълна с песни и със смях.
Не го остави Ева да скучае, научи го от всичко той да знае,
да създаде за своите деца в света си райски чудеса.
Е, Боже, ще се мериш ли с Ева ?
Умираше Адама всеки път, когато Ева припознава,
и раждаше му Ева всеки път, смъртта му в живот тя претворява.
Къде е щастието ти Адаме ?
Умираш всеки път в райската градина на жената,
щастлив умираш с криле, разтваяш се любовното море!
Тъй Бог ти завидя, та слезе в нашата земя,
и Рая на децата подари, с дъга зората украси.