И чезне пропастта

И чезне пропастта,

разтапя се във ласка,

докосвам те през седем планини,

тъгата твоя дреха е прекрасна,

но моля те, сега я съблечи,

и нека голотата се усмихва,

сълзи да няма, а искри

на гаснеща жарава под петите

на нашите танцуващи души,

две скитници,

изгубени отдавна,

в пътеки на житейските гори,

които срещнаха се

и отново ще се срещнат,

а в този миг,

ме просто прегърни...

2008