Целувам те
Целувам те,
дълго и кратко,
и сладко,
игриво, и диво,
със устни
и призрак,
изпаднал във криза,
разкъсал съм риза,
целувам те цяла,
по сянка,
по тяло,
по мисли,
по въздух,
под въздух,
под кости,
и дух, и дъха ти,
целувам, целувам, цалувам,
почти те ухапвам,
разяждам,
разкъсвам,
не мога
да мисля,
къде съм -
не зная,
коя си -
не помня,
не помня
и кой съм,
но твой съм,
от нокти до косми,
от кожа до космос,
до дъно незримо,
под него,
дълбоко,
където
избухва искра
самоличност,
която
е моя,
аз твой съм,
аз твой съм, сега...
Целувам те,
сякаш отнемам,
крада те,
творя те,
убивам,
отпивам,
наивно
и подло,
и свръхекстремално,
фатално,
в отмала
целувам те цяла,
целувам
те цяла,
лигавя,
молитвено славя,
и в пламъци
къпя,
в които
топя се,
по устни
изтичам,
по теб разтопен.
Днес във фейсбука по повод същия стих написах в отговор, нещо, което ми се иска да пиша и тук:
Тези стихове не могат да бъдат от конкретен мъж, към конктретна жена. Иначе бих се смущавал от тях, защото са писани много преди да познавам жената, с която живея. Това са състояния на всеки влюбен към всяка обичана, аз само съм намерил начин да ги уловя в думи. Така, че Галя, макар неизписани, сигурен съм, че са почувствани от някого и към теб. :)
