Забравям, че ме има

 

И съм перо,

потапяно в топлата рана на желанието,

в мастилницата на природата дълбоко потапяно,

и ангелска ръка преписва с мен

на всичките

живи и мъртви езици

и с всичките живи и мъртви езици

"Песен на песните"

по твоето тяло...

 

прегръщам те,

забравям, че ме има...

 

Чудех се как не се умори, то не е човешко да бълваш толкова писаници, като любовници. Ние химикалките бързо свършваме. Перото си е друго нещо, все се намира някоя патка да я оскубеш.

Малко усмивчици приятелю !!! Обичам те!!!

Перо съм, я :P
Само да си кажа, че стихоподобията, които пускам тези дни съм събирал в период около десет години. Всяко е писано за минути, но преди да бъде написано се е трупало дълго, много дълго.


Много, много усмивки.

Хареса ми това: ,,Перо съм, я!,,

Перото е заменено с клавиатура!

В ръцете на сили, които малко познавам, но предпочитам често да им се отдам, пред това да се боря с тях, че току - виж съм победил:)

От около три седмици набирам текст, който преди това писах на ръка. Имам още малко и се чудех дали да не продължа директно на компютъра, но пак така ме е засърбял пръста на онова място, където се притиска химикалката, че се моля веднъж да свърши работата с този компютър и да се хвърля пак на листите, да се нацапам до ушите в мастило и да надраскам пак стотици страници от които ще се получат тридесет или четиридесет докато ги набирам и редактирам.