Бутилка с червило

 

Бутилка с червило

на ъгъла спи,

свещта се стопила,

на пепел вони.

 

Обувка със токче

във чаша стърчи,

а токчето сочи

навън, че вали.

 

Абстрактни стените

танцуват в захлас,

във рими покрити,

май, писани с фас.

 

Подобно на змии

дрехи пълзят,

по пода се вият,

плетат се, кълват.

 

Катурната ваза

със израз нелеп

до чашите празни

увяхнал букет.

 

Зеници оловни,

във пещ се топят,

лудува с подкови

рогат веселяк.

 

Завивките хапят,

от влага лепят,

поглъщат във блато

и непонят.

 

Начало порочно

със вкус на лъжи,

което започна...

В Любов се взриви.

 

Nqkak ne go usetix...
Zapo4natoto poro4no na4alo se use6ta navsqkude..
No kuge e eksploziqta na liubovta..:((

Възможно е, и ти благодаря, миледи. Сега едва ли бих го написал по този начин. Лирическият в това описание вижда любовта, последиците от експлозията й. Ти си по-дълбок в чувствата си човек, по-зрял в най-добрия смисъл на думата и за теб взрива на любовта е много по-богато и разнородно на усещания, вълшебство. Самият, аз, добавих много още ценности, оттогава досега и за това говоря вече за лирически. Остава ми да намирам красота в откровеността на този ритъм енд блус.
Поздрави и усмивки.

E,tova e ot razlikata v godinite..:)))
I tova,koeto kazva6 e vqrno,zatova sum sama,za6toto sum tursila suvur6enstvoto..a to ne su6testvuva!!!Samo v prirodata,no ne i v 4ove6kata!!!
Trqbva da obi4ame 4oveka do sebe si,takuv kakuvto e!!
tova,oba4e se nau4ava..mnooogo kusno:))

Всъщност и аз търсих толкова дълго онази в която да открия повече, съдбата да ни пожелае един за друг. В онези години се научих да ценя и високо самотата си. Същото е било и с нея. Говорили сме за това и така се появи и онзи стих Еротично за тъгата, след който ти, изписа онзи афоризъм, от който и сега настръхвам.

И все си мисля, че по-добре човек сам, отколкото с друг, но с него да се чувства, по-самотен. Защото има и много такива случаи.

Безброй усмивки, Миледи.