О, жадни устни на духа,
търсещи в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят
открихте в лозовия цвят,

където истината уморена,
във слънчеви одежди пременена,
разголила неволно своята гърда,
поднася чаша със пенливи чудеса,

и пада слънчевата дреха,
разголва се снагата крехка,
разнася се омайващ аромат,
а устните в целувки се топят,

и става алена нощта,
а чашата е в лунните бедра,
и с шепот на любима откровен,
излива я връз изгрева смутен,

под който жадни устни на духа,
ще търсят пак в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят,
изтече лозовия цвят! 

, жадни устни на духа,
търсещи в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят
открихте в лозовия цвят,

където истината уморена,
във слънчеви одежди пременена,
разголила неволно своята гърда,
поднася чаша със пенливи чудеса,

Благодаря ти.