Не ми казвай, че ме обичаш, не ми казвай...
нека го прошушнат пашкулите,
онези копринените, недокоснатите....
Недокоснатите места по тялото ми за обичане,
недокоснати от обичане, а от предвестници:
лястовици, кокичета и минзухарчета...
Снега се топеше и сънувах пролети,
паднали була на истини,
виждах красота и откровение,
лед се стичаше по ерогенното сияние.
Сияние без източник, под тялото...
И мислех, че докоснат съм до дъното,
до дъното, от най-прекрасното,
а то е отминало...

но не, дори не е започнало,
от тебе щом не е докоснато,
а всичко преди теб
пророчество било е,

че някога
ти истински
ще ме докоснеш...

Казаното "обичам те" се обезценява. Когато някой те обича, целият свят ти го казва вместо него...

Ако се каже, устните трябва да го промълвят последни, след като всичко друго вече го шепти, простенва, крещи и пее. От първият слънчев лъч, до последната клетка. :)

Neveroqtno e...

Благодаря ти...

като всичко твое,което си сътворил,благодаря ти...!