Не вярвам в Господ. Но ако на някой му помага вярата, защо не?
Животът е достатъчно труден, за да го усложняваме допълнително.

И за героя ми, Бог е в човещината.
И дори в "пропадналото момиче", Богородицата.

Благодаря ти.

Всички искаме да сме щастливи, но не всички имаме "сили" за това...:)

Помага му да духовно да израстне и да намери своето щастие, към което се стреми.
Всеки миг, в който човек изпитва и дава любов към ближния, го доближава до Рая.
Поздравления,Cefulesteven!

Много, много щастливи усмивки.

Светостта е у онзи човек, който има истинската нужда да бъде разбран от нас.

Поздрави и усмивки, Миаа.

Вярата в бог е помогнала на много хора по различни начини.

Поне няколко пъти съм бил на опасна граница, че и под нея. Не мога да нарека по друг начин, необяснимото, което ме е спасило, освен Господ.

"Пропадналото момиче" е много интересна тема, която някога исках да развия, но се отказах, защото вероятно няма да бъда разбран. Доста хора се представят за целомъдрени, а всъщност не са такива. Нищо чудно някой да се обиди.
Категорично не споделям общоприетите показатели, по които се преценява дали една жена е дама или грешница. Ежедневно наблюдавам такива с добро име в обществото, но по моите критерии са абсолютни кучки. Обратното също е вярно - жена с лоша слава, която обаче буди възхищение у мен.
Ти вероятно би ме разбрал. Може би още няколко души. Но само толкова. Имам и готови материали, които чакат реда си. Затова "грешницата" ще я оставя засега.

Напълно споделям разсъжденията ти. Много и аз съм писал по темата. Обикновено укоряваните живеят така, както укорителите биха искали да могат да си позволят, а ако целомъдрието категорично отхвърля нещо, то това е безсмисления укор. За всеки случаи никоя от укорените, не гледа под завивките на укорителите, докато те го вършат с голяма наслада.