Когато позвъня на мама и й кажа: "Добре съм, чувствам те чудесно, бях одобрен, от този офис изгледа е чудесен, имам много работа, трябва да започна, по-късно ще се обадя, пак."
Когато уловя в подгледа на колежка, онова, което би ме накарало да си помисля: "ако беше преди пет години, щях да я поканя на среща и би приела."
Когато се сетя за недочетената книга разтворена върху раклата.
Когато реша, че ми се ядат яйца на очи, рохки. И погледна часовника и си кажа: "след пет и половина часа, ще помоля Миличкото, да ми направи."
Когато се замисля, гледал ли съм онзи филм, който рекламираха и ще излъчат тази вечер в 23 00.
Когато се сетя, че трябва да сменя каишката против паразити на кучето, а котката да заведа на ветеринар, за инжекция, че е разгонена.
Когато загася цигарата, три четвърти недоизпушена, закашлям се и реша, че е време да мина на по-леки.
Когато започна да кроя планове, как ще прекарам следващото лято, не че това не си го биваше.
Когато започна да се чудя, откъде е този натрапчив, досаден рефрен, който се върти тази сутрин в главата ми.
Когато си спомня, че е крайно време да сменя гумите на таратайката.
Когато съм възел, между милиони причини и последици, а винаги съм такъв, като всеки човек.

Знам, че този миг, може да ми е последен.

право в десетката, Стеф! Поздравявам те отново най-искрено за усета към човешкото..

казва, че това е начин да живееш пълноценно, да усетиш живота и ценното в него. Поздрав и от мен, страхотно се е получило!

Защото те са част от нас, от нашето съществуване:)Няма по- голяма радост от това, да разполагаш с хубавото време, да усещаш , обичта на хората/ домашните любимци също/ до теб, които вярват в теб,които и не могат без теб. Ето за такива мигове си заслужава да живееш:)
Поздравления за написаното,Cefulesteven!