Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича,
екзалтирано съблича,
смуглата снага открива,
слаба, жилава, игрива
и със вятъра танцува,
той съблича я, съблича,
с устни я съблича и рисува,
а сланата я целува,
по прасците,
по стеблата,
чак до коренче разтриса,
клони се тресат - дайрета
във ръцете на актриса,
едри гроздове - пендари,
натежали парят,
къса ги ръка крадлива
и се пръскат и излива
страст, стаена, напращяла
на горещо тяло
и съзряло,
пожълтяло
се разтваря във отмала.

Имам чувството, че скоро ще съжаляваме за жегите - те са за предпочитане вместо студа.

Дали в пъстроцветни шарки в люлка е узряла,
или в тъга е свила сладкопойни песни,
от полета на птици е видяла,
ухаещата жътва на любовното начало..
Тя е красива в златоносната премяна,
усмивката й грее с нежна светлина,
и всеки ден е празнично разтворена,
разпръсква благодат и чар:)

Аз съм и топлолюбив. И съм най-яркия пример на предпочитащ жегите пред студа. Що се отнася до мен на сто процента твърдението ти е вярно. А и повечето, май сме така. Днес ми е просто ден за преклонение към красотата. Обхваща ме есен едно чувство, малко носталгично е, малко затварящо ме в себе си, вдъхновяващо е.

Поздрави, приятелю!

Честита, Миаа. Много усмивки и ще те поздравя с още едно стихотворение за есента. Пак е писано преди години, ще го пусна, след малко.