Ще бъдем Щастливи?:)Моят отговор е.. Не! Защото повечето от нас няма да я оценят..Дори няма да я видят:)))) Различието/ изключвам психическите отклонения/ в нашето време е "болест."Защото не се вмества в рамките на общоприетото.А няма нищо по- хубаво от това да общуваш с човек, който има собствена позиция, има широк кръгозор, лоялен е и е загрижен за хората безрезервно.
Добре, че има все още такива чудаци:))))) Поздравления, Cefulesteven, за хубавия разказ!

Най-често тази красота е поругана от мястото си и времето си. Оценена от малцина, най-близките в дълбочината й, в истинската й същност. За това и повечето сме бронирани. Често не сваляме доспехи дори пред огледалото и дори забравяме как изглеждаме без тях, губим реална представа за себе си. Но между нас има и такива, каквито не могат да стоят дълго в доспехите, задушават се в тях, изморяват се, чувстват се погубени и идва момент, когато независимо реалната опасност от рани, все пак откриваме дълбоко скритото.

А общоприетото трябва да разшерява рамките си, за да не губи, а печели богатството на различността, защото в нея са свободите.

Поздрави и благодаря ти, Миаа.

силен, Стеф!

Животът е сложен.
А най-трудното в него са отношенията между хората.
Поне в някои случаи.

Благодаря ти.

Абсолютно споделям!

Хубав разказ, Стефан! Никой не знае, накъде ще го завърти колелото на съдбата. Днес сме на върха, утре в калта, та нека не бъдем толкова високомерни към съдбата на бездомните.

Ако знаеш какви интересни прототипи съм срещал сред тях. Хора с истинско духовно богатство. :)

Za xubaviqt razkaz..:))
Za tvoqta bogata du6a.Pregrudka.

когато си отиваме след нас да остават цветя, а не бурени:)
Добро утро, Стеф.

Прегръдка, Миледи.

И бурените, и цветята са растения. Но ако цветето разгръща красота, бурена все се опитва да я задуши. И както с растенията, тъй и с хората.