Туй мастило е порочно,
то е болно,
атматично,
неврастенно,
то държи
ръката ми
като дете
уплашено
ръката
на родител,
когато пес
от зла порода,
се разхожда
близо,
без наморник,

то държи
ръката ми,
като удавник,
и крещи
за помощ,
моли да обича
повече,

не единствено
дриадата, вакханката...
богинята,
слугинята,
дивата вълчица,
кучката...и котката...
Любимата,
Природата,
лявата й гръд,
копнежите
и танците...

то крещи за помощ,
иска да обича
хората...

Даже често
го постига,
доверява се,
пее оди
и се лее
и се смее,
в смях се
дави,
разумът си губи,

после се
пробужда
обезсилено,
самотно,
отчуждено
и тревожно,
и ненужно
никому...

Ала още,
още, още, още
живо е...
 

знам, че ще се качиш на първа, затова чрез теб препоръчвам за четене един много добър материал тук:
http://leroisalomon.blog.bg/history/2011/10/15/quot-rasputin-svetiiat-diavol-quot-za-sp-quot-l-europeo-quot.835569
Моля те и ти да го препоръчаш чрез отделен постинг, ако нямаш нищо против.