Виното е от Бог,
но на мен сипва дявола,
пише го на сметката
на онемелия пророк,
който не умееше,
ни да целува,
ни да дои,
ни с потта си
да кърми лозата,
ни със сълзи
да утолява жаждата й,
ни да я къса
като гръд на любима,
а реши сам да бъде лозата си.

Застана на хълма
да ферментира.
Панорамеше си,
т. е. гледаше панорамно
и понякога не му харесваше,
че е толкова сляп,
че вижда истини,
но пак си панорамеше,
а кръвта му ферментираше
без да звъни...
Ферментираше,
ферментираше,
ферментираше,
без да звъни...

Сега ми плаща
сметките,
но не бива да пия.

Плаща виното от Бог,
което на някои налива дявола.

Не бива да пия,
защото не се научих
да си сипвам сам...

За теб,
че умееш,
Наздраве!
 

но пък се радвам на хубавата поезия. :)

Валя

Красивото, което виждаме и на което се радваме е нашето вино:)