Писах тази поредица от разкази преди около седем години. Чувствата бяха много болезнени. Имаше наводнения из цялата страна. Всеки ден научавах за нови драми, нови разрушения. Представях си стотици други, за които никой никога няма да разбере.
"Въздух в непознати улици", "Бърборкото и пороя", "Храна за рибките", "Цигънинът му не лъжеше", "В слабините" са част от историите на този период.

Безсилни сме често пред природния гняв, но тогава в разрушенията имаше и човешки фактор. Арендатори, които не са изпускали навреме водата от язовирите, незаконна сеч на гори, непочистени речни корита.

Колко останаха без граденото и пестено за цял живот не можем и да гадаем, защото подобна информация не излезе, а и превърне ли се и една човешка драма като част от статистика, вече се обезличава.

Сега когато новоднения заливат Италия и Франция чета по друг начин историите си.

А виновните сред хората, ако ги е имало тогава у нас, вече може да съди само Бог.

това са любимите ми птици. Може би защото ги виждам често. Стига да е топло времето:)