Едно време само в казармата или затвора се правеха татуировки, а сега е масово. Голяма мания.

В казармата си сложих и аз. Един голям приятел, който без особена вина беше осъден на месеци дисцип и там се научи на умението ми я направи. Змия увита около брадва. Точно защото бяха рядкост татуировката ми имаше голяма стойност за мен. С навлизането на модата, определено не ми харесва и не бих си сложил нова.
С уважение към майсторите им, все пак това е изкуство. С противоречиво отношение към манията на някои да прекаляват с модификациите по тялото. Татуировките не са вече онова, което бяха. Разказ за приключение, за изживяване, къс от живота.

някои хора са начин на живот, познавам най-добрия майстор в бранша на европейско ниво, възхищавам се на таланта му..но, това е нещо с което се налага да живееш..или пък начин да изразяваш себе си..но само с красота и с чувство..така мисля..поздрав!

Боди арт от най-високо ниво. Човек да отдаде част от тялото си като галерия, а друг да я направи наистина изискана. Нещо голямо е. Но пак да си кажа, че откакто стана мода, някак по-малко ми допада, отколкото преди.

Поздрави.

Обожавам татуировки. Естествено трябва да са хубави.

:))) Ако имат и своята история, аз също ги обожавам.

зря в мен с години. Първо крилете откриваха форма, после формата ме убеждаваше, че е моя ... Накрая, когато бях принудена да плувам използвах момента да извися криле ... Не съжалявам! Сега съм миниатюра на морско конче - семеен печат обхващащ три поколения. И криле ... чисто моите си ... пеперуди, които ме носят в себе си - нагоре ...в пламък ... психе.

Благодаря ти за прочетеното. Помогна ми да съм себе си - естествена ...

И аз ти благодаря. От сърце ти благодаря, Ели!

Крилете вършат работа само ако са татуирани на ума.
Поздрави, Стеф :)

Този разказ ми хареса. Ще го прочета още веднъж, по-късно.