но животът винаги наказва мечтателите...

Агресивното и животинското, налагащо избора си на живот и над останалите. В случая у съпруга. Веднага долови, че историята не е просто битова и не се отнася само до някои семейства подобно нарисуваното. Благодаря ти.

е добре да се мечтае понякога!

Напълно съм на страната на мечтателката, а мъжкия персонаж не ти ли напомня на някои от героите в блога:) Най-типичните образи и в житейския ъндърграунд. Грубианщина и празнота:)))

Много ми напомня...Няма как в блога хората да са по-различни, отколкото в живота. Дори са по-открити, защото могат да си скрият физиономиите, както съм казвала много пъти.

Грубиянщината издава именно празнота.
В такива случаи се сещам за диалог между Уайът Ърп и Док Холидей. Първият пита втория:
- Защо Джони Ринго постоянно убива хора?
- Такива като него имат огромна дупка вместо сърце и се мъчат да я запълнят с чуждата кръв. Цял живот ще отмъщава.
- За какво?
- За това, че се е родил.

Колко пошло е да смятат, че посегателството над чужда мечта е тяхно право. За това и красотата ги е наказала, каквото и да си мислят за себе си и за своите способности, не могат да я почувстват и я пресъздават бездарно.

Много, много точен и на мястото си цитат. Истински шедьовър е, често съм си го повтарял самия, като видя напълно безсмислената омраза. Но после се сещам за друг:

Джони Ринго (плахо): Аз се шегувах!
Док Холидей: Аз обаче не се шугувах!
Док

Поздрави и да по мечтаем заедно! Красив ден.

Не спирай, не спирай да мечтаеш!!!

Или просто,какъвто си го изграждаме в мечтите и във фантазиите си..
Или както съумеем да го преживяваме в нежеланието си да го променим...
Защото мисля,че всеки може да живее така,както си мечтае,само трябва да направи крачката за да излезе от ,,програмата"..А хората никога няма да станат еднакво перфектни или еднакво прости...
Важното е ,,да не ти пука",както обича да казва една моя позната...:))))
Поздрави!!!:)

Нямаме друг шанс, освен да устоим. :) /малко горчива, но и изпълнена с надежда/, иначе този разказ си има тъжната история. Писан е 2005 малко след като една много искрена и чистосърдечна душа и добра поетеса напусна виртуалното пространство, изобщо. Лоша дума така и на някой не каза, но беше принудена да понесе цял куп, много зли приказки, като единствената й вина беше, че харесваше това, което пиша. Имаме много общи стихове.

Тя не е единствения случай.

Разказът ми припомни за нея. Идва ред и на "Камъкът на злото", ти си го чела. Има го в "Бяс и рози", пак е вдъхновен от същата история.

много ми харесва преминаването на едно усещане в друго,на една реалност във втора.докато стане ясно , че реалността е само една а всичко друго е мечтание.Но пък това те кара да се усмихваш (поне мене), защото винаги има надежда.

Много истинско звучи.
Поздрави!

И аз се научих така. Усмихвам се на надеждата.

Радва ме, радва ме, че се усеща така. Благодаря ти.

Ако няма грубияни, дали светът ще се движи... Струва ми се, че мечтателите няма да помръднат или самите те ще загрубеят като им дойде отговорността на плещите.
Написаното горе ми хареса много. Поздрави!

Като човек прекарал значителна част от младостта си в долнопробни кръчми, по-късно работил като мелничар, като бетонджия, живял в гето около две години, познавам много благородни лица на грубостта и грубианщината. Понякога и в нея има изящество, тук става въпрос, за онова осакатяване, което иска да осакати и хората около себе си. Иначе споделям разсъжденията ти. Поздрави!