Зад тях беше църквата.

Пред тях многолюдното.

А между тях се простираше пътят към храма.

Ако ми позволиш, за което те моля, ще добавя този ред при евентуално бъдещо издание. Още повече, че се получава една мета - връзка, нещо което много обичам да има в разказите ми. Този например е споменат, в разказа, който публикувах вчера. А и аз, както и ти имам разказ "Пътеката към храма".

Поздрави и благодаря ти.

Пиши, а аз ще продължавам да те чета с интерес.

Трябва ли непременно да има външна причина за лудостта "любов"?
Поздравления за интересния разказ!

:)