... тъжно...

В душата на съмотника или душата на самотника. Дори и аз като разказвач на историята, избягвам да си дам отговор истинска ли е била тази жена или халюцинация от температурата, която е извадила наяве, скритото му копнение, сгушило се в усещането му за празнота. Има нещо красиво в самотата, много красиво, дори божествено красиво, но е много болезнено, понякога.

Ние така си живеем с половинките.Знаем имената, знаем уж рожденните дни, а леглото оправено всеки ден, някой ни завива през нощта, някой ни дава чайче , когато сме болни. Купува ни хляб и нещо сладичко, после гледа филм с нас, нищо че не го харесва, хваща ни за ръката дори, когато сме били лоши с него...Всяка сутрин ни целува за довиждане, пожелава ни лека работа. После се обажда да ни чуе. И така всеки ден. Но не разбираме, че всъщност, колкото по- близък ни е този човек, толкова по- далечен е станал с годините. И съжаляваме себе си, защото сме превърнали любовта в една даденост, в един навик. Но въпреки всичко онова Обичам те е искрено!

Приеми разказа като отговор на стихотворението, което току - що си пуснала.

Когато човек е болен най-силно се нуждае от някой до себе си... Жената може да е била истинска, може да е била копнеж, може да я е забелязвал, а може и да не е... но когато е болен човек определено си дава сметка колко малко значение е отдавал на всичко около себе си, колко дълбоко е бил погълнат от себе си и своя живот, своите радости, своите желания, своята философия... когато обаче остане без сили и има нужда от помощ, тогава разбира, че без подкрепата на човека до себе си е обречен на гибел и някак започва да забелязва, да бъде благодарен, да му се иска да има някой, който да се погрижи за него, макар и да осъзнава че не го заслужава...
Поздрави Стеф, чудесна история!

"... когато обаче остане без сили и има нужда от помощ, тогава разбира, че без подкрепата на човека до себе си е обречен на гибел и някак започва да забелязва, да бъде благодарен, да му се иска да има някой, който да се погрижи за него, макар и да осъзнава че не го заслужава..."

Безсъмнена истина и много, много точно я изказа. Толкова пъти съм изживявал това.