Много хубав разказ се е получил. Механичното момиче... Дали съществува някъде? Тя е уверена, знае какво иска и го постига с лекота.
Слънчев ден!:)

За добро или за зло, мисля, че тези механизми са заложени в повечето от нас, а голяма част и ги развиваме. За добро: защото ни прави целеустремени и дейни. Преди всичко силни и жизнени. За зло: понякога не познаваме тези механизми, изпуснали сме ги от разума си. Ние сме под техен контрол, а не те под наш. Роботи сме на нещо по-висше, което е извън познанията ни за зло и добро.

Иначе, определено не споделям тревогите на героя си и страха си от същността й.

Поздрави и благодаря ти.

Привет!
Красив разказ, поздрави.

Благодаря ти.

Два дни изненади от теб в разказите:)

Всичко е възможно на този свят.

Радвам се, че ти харесват:)

Наистина. Този разказ е една много украсена, с изменени образи, но истинска случка:)

Такива разкази разтоварват.
Поздрави!

:)))) Радвам се, много се радвам.

Повредата била в нейния телевизор... :)

Има изненада и риск, когато се срещнат две сродни души.Механизмите на същността им, отчасти и на съдбите им, да откриват в другия това, което притежаваш ти самия, за добро или лошо, често им създава усещането за непредсказуемост.А тя ги привлича, изпълва ги с магия:)И колкото по- добре я усещат, толкова по- благоприятни са възможностите им.Хубав разказ!Предизвика интересни размишления!

истинност и реалност се преплитат....познато.....хубав ден от мен!