Стефане, прочетох този разказ с удоволствие.Не знам кога си го писал,звучи много странно,екзенциално и в същото време поетично,меланхолично и себе отдадено. Мисля,че това е сериозна работа.Ще се замисля над своите работи.ПРОДЪЛЖАВАЙ! евгени.

от сенчестата, жестока страна на живота. И страхът да се каже истината....Когато Равновесието се наруши, следва пагубна намеса на Провидението.... Содом и Гомор....
Поздрав!!!