Поздрави за разказа!

Лек ден.

Благодаря ти.

Може би е онзи блус,който живота ни свири в душата,
а ние чуваме ....чалга???!!!

Да. И аз си мисля точно така и така малко след написването на разказа го прочетох. Иначе просто почувствах историята така, следвах я, докато я пишех, без да се намесвам с мои размишления в нея. Дори няма смисъл да казвам, какво точно, в началото я отключи. Една болезнена история, която чух, но няма нищо общо с това, което се получи по-късно от нея. Дълбоко в нас е този блус. Понякога трябва да го изсвирим, всеки както може, иначе разрушава.

"...започна да разбира стоновете между думите, чистата натурална болка."

Болестта като любовник! Чалгата като блус... И това ако не е смърт на живо! Ревността отнема всичко хубаво, което животът ни предлага...

Изживявала си е своя блус, макар отношенията им с този мъж, предполагам са приличали повече на чалга, въпреки, че я е обичал. И всички ние: по-важно от това как живеем е как го изживяваме.

Любовен блус .....
Понякога е спийд ....
И може би по-рядко - траш .....

И при мен винаги е с метални нотки. Да можех да го пресъздам, защото понякога ме разкъсва. И не от друго, от красота. Човек е трудно да я носи сам, без да я сподели. Нищо, това, че не мога да изсвиря блуса си ме кара да го описвам, чрез разказите си, с години.

Но има моменти, в което чува съкровения глас на Душата си, дори и околния фон да е безличен. Вероятно в моменти, когато черджето на навика се изплъзва изпод краката му...
Поздрав, чета с удоволствие разказите ти! Впечатляват с провокациите за размисъл!

Благодаря ти. И ти желая до ушите ти винаги да стига тази мелодия, която е в тон с онази, на душата ти.

Хареса ми много. Благодаря за удоволствието.

Хубав разказ, а героите оживяват. В интересен образ си вмъкнал това тежко заболяване.
Успешен ден!

Благодаря за удоволствието от този разказ!:)