е многолика. Аз съм свикнал с моя личен султански харем. Една не ми стига:)))))

В романът, който започнах вчера се наложи да развия точно идеята за многото й лица, а единствена същност. :)

Благодаря ти за този разказ♥:)Само аз бих променила последните две изречения.

И аз ти благодаря, от сърце, Мики! Финалът в голяма част от разказите ми, включително и в този е, там, където всеки сам го почувства. Според разбиранията, усещанията и мирогледа на читателя. С ударните краища обикновено подчертавам възможната алтернатива. Честно и на мен повече ми харесва, а и ми се струва по-вероятно да свърши там, където е свършил разказа и за теб.

Много усмивки.

Въображение, нагласа, емоция, откачация, любов, мистика, послание...
Това ми хрумва да кажа за разказите ти.
Някои не мога да ги прочета дори до половината. Този обаче, от начало до край.
Бъди здрав!

Стеф, не мога да спра да те чета ! Магесник ли си, вещер ли си , що ли ? Докосваш. Дълбаеш в душите , в най-съкровените и скрити дори от нас самите местенца. Дорде не бликне кръв. Онази , чистата... като от гноясалата рана на закърнелите ни сърца, и се пречистим. Благодаря ти, че те има. Ланголиери :))))))))) хихиииии