почти се стреснах. Добре, че съм закален в толкова мисии и не се плаша от "тропане".

На фона ма моя живот много се замислих върху написаното-познати ситуации,познати фрази/казвани помежду ни/и се изплаших,че наистина липсата на човек се усеща когато го загубим...Тогава ли се усеща БОЛЕЗНЕНО?....

Щом чак теб почти стресна, значи се е получил добре ефекта:)))

Тъжно е, много е тъжно. Има една случка в живота ми, която много го промени в положителна насока, а в основата й има една голяма трагедия. Писал съм за нея. Не става въпрос за жена, с която сме били чак толкова близки, споделили живот и така нататък, но бяхме приятели, а тя не можеше да има много приятели. Заради странности в характера, които е възможно да са допринесли и за това, че изгуби живота си, а те бяха и тежката цена, с която плащаше таланта, който без съмнение имаше. Поводът да напиша един разказ след дълги години застой беше точно случилото се с нея и известното чувство за вина, което не можех да нямам, понеже оценявах, че не съм успял да направя всичко, което ми е било по силите, за нея докато е била жива. Този разказ отприщи натрупаното за дълги години у мен и започнах пак да пиша, без което не се чувствам жив.

За жалост Стеф понякога хората спират да живеят и започват да съществуват. По същият начин на твоята героиня би й липсвала домашната котка ако умре, понеже няма да я стряска бутайки нещо по невнимание, с което да я подсеща, че животът е движение и за разлика от празнотата има вероятност нещо да се случи макар и толкова незначително... Странното е, че хората имат толкова голямо въображение и възможности да използват времето си и животът си за да се чувстват пълноценни и щастливи, но го профукват в битовизма на съществуването си. Колкото до написаното от теб в коментар 4, понякога чувстваме вина, че не сме направили нещо, което смятаме, че сме можели, но ние не сме единствените които можем да помогнем, човекът нуждаещ се от помощ също има тази възможност да помогне на себе си и дори на другите. Понякога си мисля, че поемайки инициативата да спасим някой му отнемаме част от самочувствието, че той може да се справи сам. Ти си бил неин познат, приятел и шанс за промяна, но дали го е приемала така?
Съвсем по същия начин би се чувствал героя на твоя разказ ако героинята си беше отишла преди него, защото когато е имал шанс да живее той просто е съществувал...
Поздрави!

Много точно го каза. В случая по коментар 4 точно тази към която изпитвах чувство за вина, че не съм направил всичко, което ми е било възможно, по един свой си ирационален начин ми помогна. Напомни ми, че човек трябва преди всичко да си помогне сам. И ме поощри да го сторя със себе си. И в нейно име.