:)

Да-а-а... Любовта гори и овъглява...

Наистина:)

Също топли, но не може да бъде контролирана топлината й.

Доста горещ постинг, така да се каже.

Горските пътеки, опадалите клони, дори напомнящия за женско зърно, които събира героя ми за подпалка са действително мое изживяване. Както него бях излязъл за подпалки, наистина на невероятно красиво място живеех в този период и само трябваше да се разходя и след това имах топлината с най-приятен аромат в дома си. Така попаднах и на този къс дърво с чудата форма и това отключи идеята на разказа.
От преди седем години е, а и когато го публикувах за първи път, допадна на много читатели.
Включен е и в "Бяс и рози".

за хубавия разказ.

Много си емоционален, Стеф. Понякога това би ти изиграло и лоша шега. :)