...Лъжи или по-скоро мечти. Несбъднати съществувания. Затвореният кръг е едно чудесно условие да си измислиш живот. И не само да си го измислиш, а и докато трае разказа ти за него, да го изживееш...
...а мрака се превръщаше в липса на посоки...
...На сутринта устата ми беше толкова суха, че падаха песъчинки. После се изсипваха на шепи. Повръщах пясък…
...А другото което се виждаше тях беше суша. Дяволска суша...
Дяволски ми допаднаха,поздравления!
Повечето хора описват мрака като липса на светлина,но истината е че ни притеснява не толкова тъмнината,колкото дезориентацията (визирам живота).

Благодаря ти. Много ми е скъпа тази история. Може и да не е от най-атрактивните ми. Нито да съм я разказал най-добре, но част от нея са истински впечатления. И това, което болните си говорят и алейката между белодробно и психиатрията. И есперала в гърба. И момичето. Минаха четиринадесет години от тогава.

Ужасна мисъл :(

Много неприятно усещане. Случвало ми се е докато съм бил 9 или 10 годишен. Къде зеех не помня, но ми влетя...Оттогава са минали над 30 години, а още помня.

Камъкът Опал се счита обратен по оптико-химична структура на камака Елмаз !

Уау.Поздравления! Историята ми хареса ,не само да ми харса,а и ми допадна. Напомня ми за книгата на Пауло Коелю ''Вероника решава да умре''.Продължавай в същия дух ! А това за дървото .... сякаш е за цял живот :)