Престани!

Това е някакво чудо. Вчера само веднъж успях да вляза в blog.bg.
През останалото време - нъц.

Вчера беше много трудно. Обновяваше се базата данни. Повече от веднъж влязох, но просто бях на работа и вързан към компютъра, за около десет часа:)

но по-скоро моят не може изобщо да свири и го прави с непоколебима внушителност. Най-смешната и същевременно сюрреалистична реакция на това свирене чух наскоро, докато минавах с тълпата покрай него, дори и не се обърнах, толкова бях впечатлена от младата дама...: "Абе на кой телефона е с такава отвратителна мелодия?!...."

:) В Асеновград имаше един човечец Мильо /Бог да го прости/ Едър, грамаден и болен от нещо тежко. Много обичаше и да пие, а от малко беше пиян. Истински кошмар беше, като тръгне по масите лятно време, започне да гали по главата някой и да му иска стотинки. Нещо се преобърна обаче и започна да свири на устна хармоника. Не може, ама душата му свири, свири, свири. Самото му поведение и старанието да спечели честно парите си, затрогваше и хората му слагаха пари в кутията. Отишъл си е с усещането, че е музикант. И живя като такъв. Поне в края на дните си.

А, иначе това разказче си има странна история. Това "престани!" беше отзив пред друг мой разказ, но писано наистина като комплимент. Поисках да поздравя виртуалната непозната и го написах. Хареса й. Беше преди шест години.

Радващи работи :)

Хубав разказ, Стеф. Който е отворен, има "очи", и "уши" за живота, усеща мелодията във всичко. Тези хора са на изчезване. И не е случайно, защото самият той е по-труден така. Ако днешният човек е по-обръгнал, ще му е по-лесно, това е - да е глух, сляп, ням... Но така няма да чуе, види, и усети, и красивите мелодии в него.
Поздрави!

Благодаря ти!