Постинг
22.09.2009 10:08 -
Катастрофа по време на ексурзия е винаги възможна!
20. 09. 2009
14: 34
Тръгваме от Сигишуара. Връщаме се в Брашов, където е и хотела в който сме отседнали. Ексурзоводката ни пита как е настроението, задава риторично въпроса:
"Нали няма някой който да съжалява, че е дошъл до Сигишуара?"
Сигишубеше извън програмата, но твърде интусиазирана част от групата, решихме да си направим тази екскурзия в екскурзията, за крайната й цел по-късно, а сега извадих тетрадката и химикалчето на връщане да видя името на онова село, в което преди часове тридесети седем човека, изтеглихме щаслив жребий, твърде щастлив, защото части от секундата и няколко сантиметра, решиха, аз сега да пиша тези редове, а случилото се, да е по-правилно да наека пътен инцидент, отколкото катастрофа.
От днес нататък ще си имам още една ругатня в речниковия запас и тя е: "трансилвански тракторист".
Нещо като престъпно замаян човек, последиците от чието поведение могат да бъдат крайно сериозни.
Неслънчице, която сега чете зад дясното ми рамо какво пиша, с усмивка ме апострофира, хапва си пицата, казва ми, че съм крайно несправедлив към трактористите в този край.
Не мога да не се съглася, става въпрос за този конкретен трансилвански тракторист, заради който аз не успях да си изям парчето пица на идване от Брашов към Сигишуара.
И сега както на идване съм втората седалка шахматно на шофьора. Много добре видях това "жадно" мигновение.
Шегувам се сега, какво ми остава! Колкото и да размишляваме за подобни кратки отрязъци, които могат да обезсмислят всички надежди, борби, постижения, победени разочарования, житейски уроци, всичко, колкото да разсъждаваме, върху дълбоката им философия, едва ли ще достигнем до същността й, ако изобщо имат такава.
Преди да тръгнем от Сигишуара шофьорът сподели един от девизите си на професионалист, какъвто показа, че е, в най-високият смисъл на думата:
"Каруца и трактор са най-опасното на пътя. Винаги съм си го казвал!"
А какво се случи?
Тракторът който едва не ни уби е спрял. Минава покрай него пъра кола, после втора. Третата сме, когато тракториста решава да замима. Човекът би трябвало да види летящият автобус. Шсето води към град туристическа атракция. Както всички пътища из Румъния, нивото на подръжката му е на много високо ниво и при тази оживеност и разрешена скорост, хубаво би било да се огледа, а още по-хубаво и да дава мигач, когато реши да завива, въпреки, че в случая би било късно.
Видях как тръгваме бясно към лявото платно. Шофьорът ни все пак успя да завърти волана при минимално съприкосновение за двете возила, при скоростта.
Шосето е тясно, канавките на това място около метър дълбоки. Просто летяхме към лявата канавка, а дори от острият завой, вече имах чувството, че автобуса ще се преобърне.
Повторна бърза реакция на водача задържа автобуса на самия ъгъл на канавката и го насочи към дясното платно.
Чуха се тогава два - три по-уплашени гласа от задната част.
Автобусът отново беше овладян на самия ръб, този път на дясната канавка.
Изключителни реакции!
Спира, а когато слиза, дървап фотоапарата от Неслънчице и отивам да снимам. В едната ръка още държа изядената до някъде пица. После като видях, че няма да става пердах, в който с удоволствия щях да се включа, като преди това щракна и за удоволствие на сейрджиите едно кадро, се запитах защо ми е тази пица и се върнах за секунда в автобуса да я оставя.
Едва тогава забелязах, че ръцете ми доста повече от нормалното трепереха.
Да забравя, за кратко възхищението си към реакциите на водача. Да напиша нещо, което трябва. Винаги, дори сега, когато са минали само две седмици от трагичната гибел на наши сънародници, в Охрид, дори сега, но винаги съм подценявал законовите процедури за екскурзия.
Струват ми се излишни, но ако днес не бях се съобразил с "излишните" правила, най-вероятно нямаше да видя Сигишуара, да снимам със собствените си ръце дома на Дракула, а най-вероятно щях да се въртя изпушил и последната си цигара, в близост до местопроизшествието, с други изнервирани и изтощени сънародници и да чакаме местната полиция, да реши да освободи автобуса.
И това е най-приятното неприятно, което е възможно. Само когато инцидента важи поговорката ни: "Малък бил дявола" или "дракул" - а, както е дявол на румънски.
А за Сигишуара, дома на другия дракул, Влад трети Цепеш, известен като вампира Дракула, обещах да разкажа, но смятам да е по-късно. Сега ще затворя тетрадката, ще целуна Неслънчице и ще се насладя на остатъка от пътя си из Карпатите, за днес.
А нека по твоя път да има по-малко трансилвански трактористи, но бъди подготвен, винаги за такива.
Бъди подготвен за Трансилвански трактористи, където и да си, даже на луната.
Защото са на всякъде! Умната.
Минути след неприятният инцидент. Туристи от групата, оглеждат удареното място на автобуса. Естествено е, че адриналина ни е вдигнат и говорим повече глупости.
Ето това е машината с която Трансилванския тракторист едва не ни уби.
А това е часовниковата кула на Сигишуара. В дванадесет часа куклите се завъртат, а в съзвучие с едната, която е с тъпан, бие и човек, облечен в автентично за времето на строежа на кулата, облекло. С още един поздравяват на десетки езици, туристите, между които не чух български. Точно от мястото от което снимам, от дясната ми страна е и дома на Влад трети Цепеш - Дракула, но за него друг пост.
С Неслънчице, над Сигишуара.
14: 34
Тръгваме от Сигишуара. Връщаме се в Брашов, където е и хотела в който сме отседнали. Ексурзоводката ни пита как е настроението, задава риторично въпроса:
"Нали няма някой който да съжалява, че е дошъл до Сигишуара?"
Сигишубеше извън програмата, но твърде интусиазирана част от групата, решихме да си направим тази екскурзия в екскурзията, за крайната й цел по-късно, а сега извадих тетрадката и химикалчето на връщане да видя името на онова село, в което преди часове тридесети седем човека, изтеглихме щаслив жребий, твърде щастлив, защото части от секундата и няколко сантиметра, решиха, аз сега да пиша тези редове, а случилото се, да е по-правилно да наека пътен инцидент, отколкото катастрофа.
От днес нататък ще си имам още една ругатня в речниковия запас и тя е: "трансилвански тракторист".
Нещо като престъпно замаян човек, последиците от чието поведение могат да бъдат крайно сериозни.
Неслънчице, която сега чете зад дясното ми рамо какво пиша, с усмивка ме апострофира, хапва си пицата, казва ми, че съм крайно несправедлив към трактористите в този край.
Не мога да не се съглася, става въпрос за този конкретен трансилвански тракторист, заради който аз не успях да си изям парчето пица на идване от Брашов към Сигишуара.
И сега както на идване съм втората седалка шахматно на шофьора. Много добре видях това "жадно" мигновение.
Шегувам се сега, какво ми остава! Колкото и да размишляваме за подобни кратки отрязъци, които могат да обезсмислят всички надежди, борби, постижения, победени разочарования, житейски уроци, всичко, колкото да разсъждаваме, върху дълбоката им философия, едва ли ще достигнем до същността й, ако изобщо имат такава.
Преди да тръгнем от Сигишуара шофьорът сподели един от девизите си на професионалист, какъвто показа, че е, в най-високият смисъл на думата:
"Каруца и трактор са най-опасното на пътя. Винаги съм си го казвал!"
А какво се случи?
Тракторът който едва не ни уби е спрял. Минава покрай него пъра кола, после втора. Третата сме, когато тракториста решава да замима. Човекът би трябвало да види летящият автобус. Шсето води към град туристическа атракция. Както всички пътища из Румъния, нивото на подръжката му е на много високо ниво и при тази оживеност и разрешена скорост, хубаво би било да се огледа, а още по-хубаво и да дава мигач, когато реши да завива, въпреки, че в случая би било късно.
Видях как тръгваме бясно към лявото платно. Шофьорът ни все пак успя да завърти волана при минимално съприкосновение за двете возила, при скоростта.
Шосето е тясно, канавките на това място около метър дълбоки. Просто летяхме към лявата канавка, а дори от острият завой, вече имах чувството, че автобуса ще се преобърне.
Повторна бърза реакция на водача задържа автобуса на самия ъгъл на канавката и го насочи към дясното платно.
Чуха се тогава два - три по-уплашени гласа от задната част.
Автобусът отново беше овладян на самия ръб, този път на дясната канавка.
Изключителни реакции!
Спира, а когато слиза, дървап фотоапарата от Неслънчице и отивам да снимам. В едната ръка още държа изядената до някъде пица. После като видях, че няма да става пердах, в който с удоволствия щях да се включа, като преди това щракна и за удоволствие на сейрджиите едно кадро, се запитах защо ми е тази пица и се върнах за секунда в автобуса да я оставя.
Едва тогава забелязах, че ръцете ми доста повече от нормалното трепереха.
Да забравя, за кратко възхищението си към реакциите на водача. Да напиша нещо, което трябва. Винаги, дори сега, когато са минали само две седмици от трагичната гибел на наши сънародници, в Охрид, дори сега, но винаги съм подценявал законовите процедури за екскурзия.
Струват ми се излишни, но ако днес не бях се съобразил с "излишните" правила, най-вероятно нямаше да видя Сигишуара, да снимам със собствените си ръце дома на Дракула, а най-вероятно щях да се въртя изпушил и последната си цигара, в близост до местопроизшествието, с други изнервирани и изтощени сънародници и да чакаме местната полиция, да реши да освободи автобуса.
И това е най-приятното неприятно, което е възможно. Само когато инцидента важи поговорката ни: "Малък бил дявола" или "дракул" - а, както е дявол на румънски.
А за Сигишуара, дома на другия дракул, Влад трети Цепеш, известен като вампира Дракула, обещах да разкажа, но смятам да е по-късно. Сега ще затворя тетрадката, ще целуна Неслънчице и ще се насладя на остатъка от пътя си из Карпатите, за днес.
А нека по твоя път да има по-малко трансилвански трактористи, но бъди подготвен, винаги за такива.
Бъди подготвен за Трансилвански трактористи, където и да си, даже на луната.
Защото са на всякъде! Умната.
Минути след неприятният инцидент. Туристи от групата, оглеждат удареното място на автобуса. Естествено е, че адриналина ни е вдигнат и говорим повече глупости.
Ето това е машината с която Трансилванския тракторист едва не ни уби.
А това е часовниковата кула на Сигишуара. В дванадесет часа куклите се завъртат, а в съзвучие с едната, която е с тъпан, бие и човек, облечен в автентично за времето на строежа на кулата, облекло. С още един поздравяват на десетки езици, туристите, между които не чух български. Точно от мястото от което снимам, от дясната ми страна е и дома на Влад трети Цепеш - Дракула, но за него друг пост.
С Неслънчице, над Сигишуара.
Тъкмо се чудех дали си по морето и любопиството ми е задоволено ,че и повече........!:)
Всичко е добре когато завършва добре , а в слечая наистина сте късметлии ,че и ние твоите
читатели -най-вероятно ще има и разказ за Дракула и навярно с нещо останало от днешните ти емоции.Очаквам го с повишен интерес ,защото и на мен ми хрумна мисълта да посетя Двореца ,ама за трансилвански трактористи нищо не бях чувала .Та ще остана само с разказа за сега ! Очаквам го !
Поздрав за теб и Неслънце и честит Ви празник!:)
цитирайВсичко е добре когато завършва добре , а в слечая наистина сте късметлии ,че и ние твоите
читатели -най-вероятно ще има и разказ за Дракула и навярно с нещо останало от днешните ти емоции.Очаквам го с повишен интерес ,защото и на мен ми хрумна мисълта да посетя Двореца ,ама за трансилвански трактористи нищо не бях чувала .Та ще остана само с разказа за сега ! Очаквам го !
Поздрав за теб и Неслънце и честит Ви празник!:)
Ще прочета всичко с интерес и ще разгледам всички снимки, които ще ни покажеш!
Разбирам, че е имало инцидент, който е помрачил разходката ви, но хубавото, че всичко е приключило добре и сте живи и здрави! Благодаря за споделеното!
цитирайРазбирам, че е имало инцидент, който е помрачил разходката ви, но хубавото, че всичко е приключило добре и сте живи и здрави! Благодаря за споделеното!
Всичко е добре,когато свършва добре!Радвам се,че сте се завърнали невредими!
цитирайцелувки
цитирайЕдно отминало премеждие с благоприятен край!
Ще очаквам следващите постинги - твоите и на Слънчицето.
Благодаря на Бога, че сте тук!
цитирайЩе очаквам следващите постинги - твоите и на Слънчицето.
Благодаря на Бога, че сте тук!
Здравей Сefulesteven...Радвам се, за теб и Неслънчице. Очаквам новите ти предизвикателства.Толкова емоции ..важното е , че "всичко е добре, когато завършва добре"Честит празник!
цитирайА...поуките са важно нещо...
Не е зле да ги помним!
Слънчев поздрав за празника от мен!:)
цитирайНе е зле да ги помним!
Слънчев поздрав за празника от мен!:)
Благодаря ви, вече усмивките са от Асеновград, където си пристигнах преди по-малко от час, жив и здрав, а постинга пуснах от Плевен.
Честит Празник.
цитирайЧестит Празник.
9.
firefly1 -
Добре дошъл Стеф на българска земя! ...
22.09.2009 19:32
22.09.2009 19:32
Добре дошъл Стеф на българска земя! Честит празник :) Доста опасно пътуване си имал, важното е, че всичко е свършило добре :) Ще очаквам с нетърпение да разкажеш за по-хубавата част от пътуването и за Дракула :) Аз мислех да ходя на тази екскурзия също, стори ми се интересна,но така станаха нещата,че не можах да отида. Сега ще се радвам да отида поне виртуално там,чрез твоите разкази и снимки :)
цитирайfirefly1 написа:
Добре дошъл Стеф на българска земя! Честит празник :) Доста опасно пътуване си имал, важното е, че всичко е свършило добре :) Ще очаквам с нетърпение да разкажеш за по-хубавата част от пътуването и за Дракула :) Аз мислех да ходя на тази екскурзия също, стори ми се интересна,но така станаха нещата,че не можах да отида. Сега ще се радвам да отида поне виртуално там,чрез твоите разкази и снимки :)
Вече пуснах един пост за Замъкът Дракула, ще пусна още един, а после и за родната му Сигишуара, от където започва разказа ми в настоящият пост. Много, много емоции, за някакви си три дни. При първа възможност отивай, заслужава си!!!
Бог ви е опазил, радвам се за вас и ви прегръщам с обич.
цитирайmamas написа:
Бог ви е опазил, радвам се за вас и ви прегръщам с обич.
Честит, честит празник, Слава. Пълни сме още с впечатления, живи и здрави, за щастие:))))
Радваме ти се!!!
Видя ли, че си първият избран стих в новата опция на сайта. Засега е експерементално, но всяка седмица ще избираме по един линк от поезията и по един от прозата и ще го пускаме в сайта. Изборът ни се спря като за първи стих на твой, а за първи разказ: на Христам. Виж дали ще ти хареса:)
13.
enige -
Честито ти оцеляване на косъм! К...
22.09.2009 22:45
22.09.2009 22:45
Честито ти оцеляване на косъм! Курбан да правиш на този ден, друг път да не ти се случва!
цитирайenige написа:
Честито ти оцеляване на косъм! Курбан да правиш на този ден, друг път да не ти се случва!
За всички в автобуса се отнася. Малък, наистина малък беше дявола. И Слава Богу, шофьора ни наистина висока класа!
15.
krasunata -
Забии яко зъби в каквото си поискаш :)
23.09.2009 11:43
23.09.2009 11:43
"Шегувам се сега, какво ми остава! Колкото и да размишляваме за подобни кратки отрязъци, които могат да обезсмислят всички надежди, борби, постижения, победени разочарования, житейски уроци, всичко, колкото да разсъждаваме, върху дълбоката им философия, едва ли ще достигнем до същността й, ако изобщо имат такава."
Дано жив и здрав да се върнеш!
цитирайДано жив и здрав да се върнеш!
krasunata написа:
"Шегувам се сега, какво ми остава! Колкото и да размишляваме за подобни кратки отрязъци, които могат да обезсмислят всички надежди, борби, постижения, победени разочарования, житейски уроци, всичко, колкото да разсъждаваме, върху дълбоката им философия, едва ли ще достигнем до същността й, ако изобщо имат такава."
Дано жив и здрав да се върнеш!
Дано жив и здрав да се върнеш!
Върнах се, върнах се, даже днес съм на работа, а сега само в обедна почивка. Преписах точно по тетрадката материала, който бях написал два дни преди публикуването.
Благодаря ти.
:)))
Важното е че всичко е завършило добре и сега си спомняш и ни разказваш преживяното.
По времето когато е станал инцидента, аз се прибирах от Германия и по пътя за летището се счупи влака. Е ние в най-лошия случай щяхме само да изпуснем самолета и да се приберем чак на следващия ден, но тогава не ни беше никак весело :)
цитирайПо времето когато е станал инцидента, аз се прибирах от Германия и по пътя за летището се счупи влака. Е ние в най-лошия случай щяхме само да изпуснем самолета и да се приберем чак на следващия ден, но тогава не ни беше никак весело :)
18.
анонимен -
лелеее
23.09.2009 13:00
23.09.2009 13:00
Но лафа е страшен - Трансилвански тракторист,ха ха ха:)
цитирай
19.
анонимен -
http://alfredpacino.blogspot.com/
23.09.2009 18:16
23.09.2009 18:16
Каруца,велосипед и трактор са най-опасното на пътя.Няма значение къде е локацията - България или Румъния. А ремаркето е пълно . Възможно е да не ви е видял. Радвам се за вас че сте преминали невредими през едно опасно премеждие.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол