Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 15:29 - Из Брюксел и Европарламента
Автор: cefulesteven Категория: Туризъм   
Прочетен: 7031 Коментари: 16 Гласове:
25

Последна промяна: 16.04.2010 20:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не мога да кажа:  "Хубаво беше, но свърши."
Толкова впечатления пое душата ми, че са необходими дълги години за да ги обработи мисълта и за да намери място на всяко от тях в моя свят, в моята реалност, а до тогава ще бъдат витални трепети, играещи цветове, пърхащи с пеперудени криле, прилитащи неспокойни мисли, изпълнени с живот, който ми е съдено някой ден да разбера по-дълбоко.
 
Сладко с бира, изглежда лоша комбинация, но не и в центъра на Брюксел. Шоколадовите улици:
 магазинчета едно до друго, представляващи умопомрачително, богати експозиции на сладкарското изкуство съседстват с подобни не магазинчета, а истински галерии, но вече на бира. И тук комбинацията не само не е лоша, а създава чувство за приказност и невероятен колорит. И като Брюксел, неедин живот и неедно съзнание. Горчиво опиянение и сладост в разноцветни опаковки. Приливат се разговори на различни езици в една неповторима мелодия.
Подобен дух се стели из Европарламента. Град в града, колосална сграда, грандиозност на архетектура и идеи към един по-добър свят. Сърцето на едно бъдеще, изпълнено с оптимизъм, което се кове днес. А хората от различни националности:
 отново между горчивото опиянение и сладостта на живота, срещащи или сблъскващи стремежи, за да се получи този невероятен колорит, който може би, по-пълноценно ще възприемем утре. 
Не успяхме да дремнем в нощта преди полета. Не само вълнението беше причината, а имахме за досвършване още задачи и колата ни тръгна от Плевен около един след полунощ. В четири и тридесет групата вече се беше събрала. Малко по-късно обърках скенерите. Наложи се да сваля обувките, заради металните джаджи по тях. Даже не бях им обърнал преди това внимание. В 06 самолета ни излетя от терминал едно, а в 08.10 кацнахме на летище Шарлероа, Белгия.
 Побързах да снимам една захвърлена кутия, че да покажа как и в Европа се захвърлят боклуци, а самата ми реакция е илюстрираща доста добре състоянието на някои страни от националното ми самочувствие. Малко по-късно се уверих, че по улиците на Брюксел в никакъв случай няма по-малко фасове, отколкото по улиците на повечето от градовете ни, а някои централни улици на София са далеч по-чисти. Това обаче в никакъв случай не предизвика у мен чувство на удовлетворение. Напротив:
 уверих се, че има много по-сериозен проблем, невидим, неясен от някои видими черти на занемарението у нас. Защото същите видими черти на недостатъчната добросъвестност на европееца в Брюксел не предизвикваха тежкото усещане и внушението на окаяност. 
 Стаичките в тризвездният ни спа-хотел бяха като кутийки. Професионално и изискано, някак бездушно. Компактни размери, създадени за компактна отмора. Всичко точно и на мястото си. Изчислено да бъде там където е. Да се използват максимално възможностите на минимално място. Лично на мен ми се стори доста приятно, но се оказа тясно:
 особено душ-кабината и тоалетната, за физическият стандарт на българина. Както чух на другият ден, останалите са имали известно неудобство. Но честно: заслужава си, като се има в предвид всичко останало, което ни очакваше. В 14 30 започна представянето на книгата: " "Европа 2020 - гражданска визия" в Европарламента. Преди това имах възможност да разменя две - три реплики с нашият евродепутат Владимир Уручев, достатъчно за да бъда дълбоко впечатлен от откровеният, много човешки, много мъжкарски характер на този политик.  Малко по-късно, миличко ме попита: “Не мога да разбера, защо поведението на политиците тук е толкова различно с това у нас?”, а Неслънчице е от дълги години медиен творец. Тя знае, какво стои зад въпроса й. Множеството й контакти, определени от професията й, изключват възможността, въпроса да е зададен въз основа на невярно твърдение. А и моето впечатление не беше различно от нейното. Никакъв популизъм, манипулативни похвати, неестественост. Първата ми мисли, че тук са втори в Рим, а не първи у село. Че българинът, а не само политика в чужбина работи и се държи по-добре отколкото у нас и т.н. бяха мисли по инерция, първосигнални и неточни. Поведението и на останалите европейски политици се различаваше от стереотипните представи, които имаме за поведението на политик. И мисля си, че истината е в това, че интересите на политик у дома са към държавата, а интересите на политик в европарламента са към човека. Към онзи, който го е изпратил да представлява интересите му, когато тези интереси са и интересите на Обединена  Европа, защото точно и тези интереси осмислят мисията му. След премиерата: разбира се, коктейла, но понеже в тази огромна сграда – град, само на едно място се пуши, тъй наречената “пушалня” или “раково отделение”, където пепелниците са една огромна кутия с размер на голямо кошче за боклук, а докато изпушиш цигара си поел никотин поне за още четири, побързах да се изнеса с кафенцето си, в това доста интересно за европарламента място. Малко прилича на войнишка сушилня, мъжете които са служили ще се сетят какво имам предвид. Задушливо, отровно, мръсно и много, много весело и забавно. Следваше организираната презентация на работата на Европейският парламент, но понеже не само ние, а и изобщо много хора от групата не бяха спали, умората взе да си казва своето и лектора се принуди да съкрати подготвеното за семинара. Аз пък имах чувството, че само да се прибера в хотела и помириша възглавницата, ще потъна някъде, но къде ти, бързо преобличане и разходка в свечеряващ се Брюксел. Не пропуснахме с Неслънчице и да се поизгубим, но бързо намерихме пътя в хотела. Имаше много добри показатели, точно на място, което е идеално за изгубване. Кръстовище тип – звезда, нещо като Петте кьошета, което още щом видях, реших, че тази нощ ще се спи по улиците, но добре, че по-добрия от половинката, запази присъствие на дух и забеляза стрелката към площад Катерина, на който беше и хотела ни.

  image



Старото кметство. Впечатляващо е. За първи път го видях на тази светлина, на другият ден имах възможност да го разгледам по-подробно, както да чуя и една разтърсваща история. Много поучителна за мен, а и не само за мен, но за нея ще говоря в друг постинг. 


image


Неслънчице, на пейката до един от клошарите в експозицията в Европарламента. Проблемът с бездомниците е сериозен в цяла Европа. Колоритната експозиция от фигури на бездомници е посветена на този проблем. 


image


Тези две любещи се тела, не са в Европарламента, но са в самият център на столицата на Европейски съюз. Приличат много на герои от "фриволните" ми разкази, но кой тук, ще тръгне да размахва пръст, че не било благоприлично, а порнография. 
Тази снимка, посвещавам с най-добри чувства и добронамерен съвет, някои от критикарите да разширят кройката си. 


image


А това е "Пиклата", след като "Пикльото" на Брюксел стана толкова знаменит, част от женското съсловие се е почувствало пренебрегнато и почти четиристотин години след раждането на "Пикльото" е принудило и раждането на "Пиклата".
Намира се в тясна уличка, която свършва с кръчма на име "Делириум тременс". No comment.

image


Ето го и получилият историческо признание, знаменит символ на града: "Пикльото", пожелавам на малката му сестричка, неговата слава. Е, тя няма да се научи да пикае права, но да се надявам, самия факт, че я има, да утеши малко феминистките. 



image


С Неслънчице в заседателната зала на Европарламента. Говореше се за кризата в Гърция. Много интересно беше, но не останахме до край, с твърде малко време разполагахме. 


image


За нас беше по-интересно това място. Това е медийният център на Европарламента и оттук могат да се следят всички събития в него. Забележете обаче, къде съм влязал. Оттук одобрих или изтрих някое коментарче. 

image


Няколко етажа е композицията зад Неслънчице. Нарекох я за себе си: спиралата на пространствено изкривяване. Като, че ли времето излизаше от параметрите си и навлизаше в териториите на останалите пространствени измерения. Нещо като трескаво мислене. Може би, символ на пътеките на всички в Европарламента. 


image


 С очарователната асистентка на Владимир Уручев и наша съблогърка Ренета, пред Европарламента. 


image


Ренета!!!


image


Тук сме в традиционен белгийски ресторант. На официалната вечер организирана от евродепутата. 


image


 И до по-красивото от всички Брюкселски аткракции: трите асистентки на евродепутата: Анжи, Гери и Рени. Губил е ЕС от красотата си, преди да ни приеме. 


image


Мини - блогърска в Брюксел. Заведението е точно на центъра на центъра. Срещу тераската на която излизахме да пушим е Старото кметство, но повече в следващ постинг. 


Тагове:   Брюксел,


Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. divna8 - Добре дошли, Стефане! :):):)
16.04.2010 15:41
Творческият хъс си имаш по рождение, Музата е до теб :)
Чакаме и другите интересни творби !
Успех!
цитирай
2. cefulesteven - Творческият хъс си имаш по рожде...
16.04.2010 15:57
divna8 написа:
Творческият хъс си имаш по рождение, Музата е до теб :)
Чакаме и другите интересни творби !
Успех!



За малко щяхме доста да закъснеем с връщането ни. Имало е вулканични облаци, опасни за полетите и всички летища са били затворени вчера, но нас ни изпуснаха:)))

цитирай
3. анонимен - Там съм била
16.04.2010 16:55
поне 10-ина пъти. Да, първото усещане е опиявяващо. Ако обаче поживееш малко, виждаш и другото. А евроинституциите са много тромави в решенията си. Дано договорът от Лисабон да ги пооправи малко...
цитирай
4. divna8 - Виж това, впечатляващо е... По повод вулканичните облаци се сетих. Не го пускай коментара.
16.04.2010 17:13
http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/16/nauchna-prognoza-za-vulkanichna-zima-na-2010-pri-tova-v-bylg.529630
цитирай
5. cefulesteven - поне 10-ина пъти. Да, първото ус...
16.04.2010 17:15
angpiskova написа:
поне 10-ина пъти. Да, първото усещане е опиявяващо. Ако обаче поживееш малко, виждаш и другото. А евроинституциите са много тромави в решенията си. Дано договорът от Лисабон да ги пооправи малко...


О, и от първи впечатления личи, че град Брюксел си има доста проблеми и в някои отношения по-конфортно си е у нас. Първото ми разочарование беше интернета. Устройството за ловене на мобилен интернет, за секунди хвана десет мрежи, но и подобен достъп се плаща, при това процедурата доста тромава, скъпа и още какво ли не. Опитах от рецепцията на хотела: същата работа. Нашите хотели, за да са по-европейски имат задължително фрий връзка. В Брюксел няма. И от хотелската стая не стана.
За решенията на Европарламента: всичко наистина става бавно, защото решения се взимат с консесус, а не с мнозинство. За най-малък спор, около незначителна точка, всичко се връща за редактиране, за дообработване и се предлага пак. Понякога докато се постигне съгласие, решението губи актуалност.
За добро или лошо, засега косесуса.
Иначе всички се надяват на същото което и ти да е след Лисабон. :)))
цитирай
6. miaa - Прекрасно разказваш, толкова р...
16.04.2010 18:18
Прекрасно разказваш, толкова радост и искреност има в преживяванията ти Стеф!
Ще чакам с нетърпение продължението!
Невероятно настроение и флуиди има при теб!
Хубава вечер!
цитирай
7. cefulesteven - Прекрасно разказваш, толкова р...
16.04.2010 18:40
miaa написа:
Прекрасно разказваш, толкова радост и искреност има в преживяванията ти Стеф!
Ще чакам с нетърпение продължението!
Невероятно настроение и флуиди има при теб!
Хубава вечер!


Непремено, непремено ще има продължения.
Историята на Старото кметство е разтърсваща. Прилича на разказ от периода ми "Страстни разкази за странни хора". Ще пиша и за бира "Троли" :))) Още за европарламента. За още много неща...:)
цитирай
8. mamas - Добре завърнали се!
16.04.2010 23:08
Чакам продължението на интересния ти разказ!
цитирай
9. lubara - Поздрави, cefulesteven !
17.04.2010 10:55
Стеф, защо не ме изчака, да отидем заедно- синът ми от 2-май отива там. На работа.
цитирай
10. kardzhali - Брюксел...
17.04.2010 12:13
европарламентът, кметството, цветята, бирата...а шоколадът....и мен ме впечатли Брюксел! Разказвай! Чакаме да опишеш видяното и преживяното - както ти умееш :-)
цитирай
11. mileidi46 - Mnogo me zaradva s tazi novina. . . ...
17.04.2010 14:54
Mnogo me zaradva s tazi novina...nqkak si ne razbrax,koga ste putuvali,mnogo beglo spomena za tova..i nikakvi svedeniq po ve4e...Mnogo si potaen naposleduk!! :)))Davai po golemi podrobnosti..i po golemi snimki...mnogo sa malki i babi kato men ne vijdat dobre:)))
Mnogo ,mnogo se radvam.4e ste bili tam...Pregradki i 4akam produljenie..
цитирай
12. cefulesteven - Чакам продължението на интересния ...
17.04.2010 17:18
mamas написа:
Чакам продължението на интересния ти разказ!



Ще направя опит още тази вечер да напиша продължение, ако не: непремено ще е утре. Толкова много са впечатленията, че не знам откъде да започна. Благодаря ти, благодаря ти:)
цитирай
13. cefulesteven - Mnogo me zaradva s tazi novina. . . ...
17.04.2010 17:20
mileidi46 написа:
Mnogo me zaradva s tazi novina...nqkak si ne razbrax,koga ste putuvali,mnogo beglo spomena za tova..i nikakvi svedeniq po ve4e...Mnogo si potaen naposleduk!! :)))Davai po golemi podrobnosti..i po golemi snimki...mnogo sa malki i babi kato men ne vijdat dobre:)))
Mnogo ,mnogo se radvam.4e ste bili tam...Pregradki i 4akam produljenie..



Ще пиша, ще пиша още, а също ще добавя и по-големи снимки.
В епилогът на "Проклятието блогър", писах, че ще летим, но твърде кратко, наистина.

Поздрави и усмивки, миледи.
цитирай
14. cefulesteven - Стеф, защо не ме изчака, да отидем ...
17.04.2010 17:47
lubara написа:
Стеф, защо не ме изчака, да отидем заедно- синът ми от 2-май отива там. На работа.



Нямаше как да сменя датите. Дължа пътуването на поканата на евродепутата ни Владимир Уручев.
:)

Но друг път, все ще идем заедно.
цитирай
15. cefulesteven - европарламентът, кметството, ...
17.04.2010 17:48
kardzhali написа:
европарламентът, кметството, цветята, бирата...а шоколадът....и мен ме впечатли Брюксел! Разказвай! Чакаме да опишеш видяното и преживяното - както ти умееш :-)



Благодаря ти, благодаря ти, ще пиша още.
цитирай
16. анонимен - Трагична, но невярна история
19.04.2010 14:58
Архитекта не се е самоубил и това е само градска легенда, която се разпространява сред туристите. Основната сграда и кулата са строени от двама различни архитекти.

За справка: http://www.trabel.com/brussel/brussels-town_hall.htm

When facing the town hall most people remark immediately that the tower is standing in the middle of the building. Legend has it that the architect committed suicide by throwing himself of the tower when he noticed that the tower was not in the middle. Like most other legends surrounding the monuments of Brussels, this one also is not true. The tower not being in the middle is simply the result of the fact that the right wing of the town hall could not be made as large as the left wing because the town authorities wanted to preserve the street next to the right wing.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409242
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031