Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 12:39 - Из Брюксел и Европарламента - 3
Автор: cefulesteven Категория: Туризъм   
Прочетен: 3933 Коментари: 8 Гласове:
19

Последна промяна: 18.04.2010 17:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Малко след като си кацнахме в България, ежедневието за Неслънчице започна. Имаше някакви проблеми с формата на вестника и се опита да ги оправи по телефона. В бусчето от летището до автогарата, през целият път от София към Плевен. Краят на една екскурзия и началото на работният ден, поне за нея. Брат й ни чакаше с колата на автогарата, нея закара до офиса, а мен до дома. Помогна ми и с багажа. Оставих чантите както си бяха и влязох в блога. Одобрих, каквото имаше за одобрение. Изтрих каквото имаше за изтриване и малко след това получих лична бележка от Ренета, за да разбера за вулканичните облаци и че ако самолета е трябвало да лети малко по-късно или ако вулкана в Исландия беше изригнал малко по-рано, щяхме да си останем на летището в Белгия, а броят на вестника, който трябваше да излезе в петък, на другият ден, по всяка вероятност нямаше да излезе. Писано му било обаче! Мисля си за промисъла и за шансовете на броя. За шансовете на всичко излязло от човешките ръце. Необходимият човек, трябва да е точно на време, на мястото си. И често неслучайните случайности са на негова страна. Или винаги. Изглежда, когато има нещо да стане, то става, а ако не стане е имало защо да не стане. Мисля си и за мисиите ни: тези които ни изглеждат малки и тези които видимо са по-големи. За нещата, които не биха се случили без нас: излизането на вестник, написването на разказ, прокарването на проектозакон или издигането на онази кула от гибелни мисли, достатъчно висока, че падането от нея да е фатално. И докато Неслънчице все още беше в офиса, а аз вече тук в блога сред вас, правих опити да отговарям, после триех. Не бях в състояние. Тъжно ми беше и мило, че вместо да се приберем заедно, да се гушнем и тя да поотдъхне, се налага да е на работа. От друга страна беше ми много гордо, че съм до такава жена и такава жена е до мен. Възхищават ме силните жени. Отпуснах клепачи, а пред очите ми тя: витае като дух в пъстротата на едно от магазинчетата в шоколадовите улици.

image

Безкрайно разнообразие! Колко може да се сътвори от комбинациите сладост! А животът има горчивата жилка на естествения шоколад! И не би бил естествен живот, ако я нямаше. Всъщност обикнах тази жена, преди да знам толкова за нея, колкото сега, преди да предполагам за силата й. Дори да не беше това, което е, дори да нямаше тези качества, които толкова ми харесват, пак бих я обичал. Просто имах шанс, както да излетя навреме, така и тя да е такава, каквато е. Но понеже силата и сериозността към отговорностите са и нейни качества, обичта ми към нея, само подсилва симпатиите ми към всички силни и сериозни към отговорностите си човеци. Верните към мисията си, странници. Тези, които над личният си комфорт са поставили своето творчество. Архитектът на Старото кметство в Брюксел, част от поетите в blog.bg и поетите изобщо, всички българи в Европарламента, с които имах щастието да се запозная. И тук е ред да кажа нещо, което мисля, че ще прозвучи добре за средният българин, а едва ли много хора знаят. Нашите депутати и техните асистенти в Брюксел, за разлика от колегите им у нас нямат ведомствени жилища. Това беше скоба, иначе говорих за мисия, отговорности, призвание и горчилката на естествения шоколад и живот. 

image

"Я, да видим, кой има повече фотоапарати от мен!":)
Чаровницата Анжи! Едната от асистентките на евродепутата Владимир Уручев. Но в тази снимка, която на шега и направих и си мисля, че е достойна за "Бисквитка", по-късно открих не толкова шеговит подтекст. Една от многобройните мисии на нашите хора в Брюксел е да преведат в действие гражданските ни петиции, които сме адресирали към тях. Както Анжи снима всеки от групата, със собственият му фотоапарат /а хората в групата не сме никак малко, апаратите също/ по същият начин същите хора, поглеждат през нашите гледни точки, изразени чрез петициите ни, за да ни нанесат на пейзажа на евросъюза, като достойни европейци. И това също е мисия! При това голяма! Без да го сторят, просто няма да ни има там. 
Но за да погледнеш през чужда гледна точка, на първо място, не трябва да си затваряш очите. 

image

Тази експозиция е на централно място в Европарламента. Тази експозиция представлява бездомници. Тази експозиция показва и напомня непрестанно на всички служители и гости в парламента, че проблема с бездомниците е сериозен. Честно: впечатли ме и ме възхити. Защо предизвика това у мен? Защото живеем в заблуда, ето за това. Заблудата е, че трябва да отричаме проблемите, че е хленч когато се изрази някоя нелицеприятна страна от действителността ни, че трябва да си затваряме очите за болезнените гледни точки, защото не е европейско. Преди година и нещо, напуснах отвратен любимият си форум, в който имах много читатели и приятели. Просто не можах да понеса, че "обществото в АБВ" ме изкара хиена, звяр, демагог, рекламиращ се, че използват правото си на свободно мнение, за да кажа, че не е нормално за мен, една поетеса изпаднала до положението на клошарка, да бъде убита и това да не впечатлява никого. Пак в този форум, на въпрос: "Как оцеляваме на кризата", за отговора ми: "не всички оцеляваме", един много устат, претендиращ за интелигентност юзър ме нарече "левичар", което отправено към подобен отговор ми се вижда страшно изкривено. Пак "обществото в АБВ" ме обвини във всички смъртни грехове срещу прогреса само защото не съм се съгласил, че бедните са задължително некадърници и мързеливци. Съжалявам, но "синдрома на щрауса" не е европейски, а на криворазбраната циЛИвилизация и тази експозиция е доказателство. И като говорих за мисия, отговорности и кули, досатъчно високи за да е възможен смъртоносен скок: знам, знам, че някой от прототипите на изложбата знае какво имам предвид и е изживял щурма на върховете си, малко преди своето падение. Много по-велик от много които са над него в социален план. 

image

И нейната не е лесна. Създадена е за да поправи сексистката несправедливост. Слави се Брюксел с едно пикаещо момченце, а защо не момиченце...

image
И какво? Снимат я по цял ден както си пишка, а и за разлика от момчето тя трябва да стои зад решетки. Навярно някой да не й посегне. Е, всички неравенства /били те социални или междуполови/ не могат да бъдат разрешени, дори с проявата на добра воля. Необходимо е малко повече време за еволюция. А добрата воля е едно добро начало. 

imageИ като пикаещата си хубавица и Брюксел, разкрива пред обективите на гостите си и страни които не са за снимане, но малко мърсотия за град в който има около 1000 вида бира е простена. 

И като за край на постинга, наздраве с бира "Троли", избрах си я между около 1000 вида от един от магазините, истински галерии на бирата. По някое време ще се снимам с бирата и ще публикувам снимката, но ви казвам наздраве без да отворя бирата. Дори и да пиех, слаба бира не бих пил. 


Тагове:   Брюксел,


Гласувай:
19
0



1. hel - Виждала съм щастливи клошари - о...
18.04.2010 14:15
Виждала съм щастливи клошари - очите им светят, радват се на живота, може би защото няма какво да загубят...
Една година бях статистка в кинопродукции. Това ми позволи да осмисля живота по един нов начин, по-скоро някакъв нюанс. Може би няма лоши съдби, а недобре разбрани. Често се улавям в позицията на недоволна и ритаща... Ако човек е наясно с мисията си във всеки един момент, ще приема животът като дар.
Извинявай за отклонението!
Поздрав на теб и (Не)слънчице!
цитирай
2. cefulesteven - Виждала съм щастливи клошари - о...
18.04.2010 14:20
hel написа:
Виждала съм щастливи клошари - очите им светят, радват се на живота, може би защото няма какво да загубят...
Една година бях статистка в кинопродукции. Това ми позволи да осмисля живота по един нов начин, по-скоро някакъв нюанс. Може би няма лоши съдби, а недобре разбрани. Често се улавям в позицията на недоволна и ритаща... Ако човек е наясно с мисията си във всеки един момент, ще приема животът като дар.
Извинявай за отклонението!
Поздрав на теб и (Не)слънчице!



Самият аз останах преди години, след жилищна измама без покрив, а работата ми не носеше достатъчно средства за препитание. Случи се така, че в известна степен злото беше за добро, красотата в която живеех, точно защото не можех да си позволя друг начин на живот и един приятел ми даде едно помещение в мелницата...Тази красота, не може да се купи.
Познавам превратностите на живота и знам, че човек може да бъде човек и извън социалното си състояние, макар в него се чувстваме като хора.

Благодаря ти!
цитирай
3. divna8 - Чудесен разказ си сътворил :)
18.04.2010 15:21
Някак по човешки близък и разбираем. С онази душевност и топлота, която е присъща само на хора преживели и видели много от многоликостите на света...
Благодаря! Приятно ми е да чета тук!
Усмихнат неделен следобед! Поздрави на Неслънчице / ама защо да не е Слънчице?!
Досещам се - ще скрие другото, на небето :))) /
цитирай
4. cefulesteven - Някак по човешки близък и разбир...
18.04.2010 15:24
divna8 написа:
Някак по човешки близък и разбираем. С онази душевност и топлота, която е присъща само на хора преживели и видели много от многоликостите на света...
Благодаря! Приятно ми е да чета тук!
Усмихнат неделен следобед! Поздрави на Неслънчице / ама защо да не е Слънчице?!
Досещам се - ще скрие другото, на небето :))) /



Аз само го разказах, иначе разказа беше сътворен от Ренета и Владимир Уручев, от Неслънчице и останалите:)))
цитирай
5. djgator - Стеф
18.04.2010 15:59
С теб сме били в небето по ~ едно и също време, аз летях от Мадрид обаче :) Трябва да полеем този щастлив момент, иначе кой знае къде щяхме да се скитаме и до сега, а можеше самолетите ни да поемат стръмно надолу..
Написах кратък очерк за моето пътуване, дано ми остане време за по-обстоен :)
цитирай
6. cefulesteven - С теб сме били в небето по ~ едно и също ...
18.04.2010 16:10
djgator написа:
С теб сме били в небето по ~ едно и също време, аз летях от Мадрид обаче :) Трябва да полеем този щастлив момент, иначе кой знае къде щяхме да се скитаме и до сега, а можеше самолетите ни да поемат стръмно надолу..
Написах кратък очерк за моето пътуване, дано ми остане време за по-обстоен :)



О, идвам да чета при теб. Голям, голям късмет. Наистина голям повод имаме за наздравица. :)))
Малък бил дявола. След малко ще си направя снимка с една бира "Троли" и ще я кача в постинга. Наздраве!
цитирай
7. kass - Стеф
18.04.2010 18:01
Еха, страхотна обиколка си направих днес из Европа благодарение на теб и Веско. Поздрави, пожелавам ви още много пътешествия...
цитирай
8. cefulesteven - Еха, страхотна обиколка си напр...
18.04.2010 18:15
kass написа:
Еха, страхотна обиколка си направих днес из Европа благодарение на теб и Веско. Поздрави, пожелавам ви още много пътешествия...



Хубаво, че и и аз, и Веско се върнахме навреме:) Нищо, че казват, че е трябвало да съжаляваме, че летищата трябвало да ни поемат хотела. :)))

По други причини е пожеланието ми да удължаваме понякога разходките си.

Поздрави, усмивки и благодаря ти, Касс.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6070501
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106157
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев