Прочетен: 9558 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 19:11
Има си цици. Даже за износ.
Как ще ти се стори, ако си оставил коня си да пасе, освен него си имаш само мишки в мазето и бълхи по одеалото, живееш на два часа път пресечена местност от града, ама и той селски тип и средната възраст е 120-130 години, пък ти млад и минаваш за идиот, ум нямаш, здрава гърбина имаш, лесничейството те е взело на служба, защото само с физиономия плашиш браконерите, наедно с кърските любовници които могат да подпалят с цигара или от глупост, защитеният обект, на двадесет и четири си, но не си виждал жива душа, камо ли жена от двеста и четиридесет години, откакто с хиляди зора и не без помощта на палки те изгониха от затвора, тъй като ти изтече присъдата, дадена ти, че си го извадил на публично място, а подпийналата госпожа с дългите голи бедра в барчето, която те накара заради майтапа да го направиш, като видя изкрещя: “Уау!”, две тинейджърки: “Нечовешко!”, преди в заведението да настъпи луда паника, а полицая който те арестува, объркано погледна първо палката, после в посока на разкопчания ти дочен панталон и извади пистолета, но спомени, спомени, спомени, оттогава само с пълнолунието си говориш, когато виеш като върколак и чак в покрайните къщурки, на тъй наречения град, достига гласа ти и може би наистина ставаш върколак, но няма кой да те види, защото и нимфи да е имало в гората на сто километра са избягали...
Та чудя се как ще ти се стори, ако си оставил коня си да пасе в поляната, а той иде препускаш, а на гърба му гола и руса, с вирнати цици и дълги бедра, само по токчета, кехлибарен гердан и червени обици, хубавица за чудо и приказ, че и сплашена, а като е сплашена така се усмихва, че и нормален мъж заприличва на теб!
Върху този въпрос си мисля, защото става дума за жена ми. Тичам като луд към хълма където живее идиота, но не мога да догоня коня му, разбира се.
Сещам се, че забравих колата отключена. На половината от пътя съм. Колата или жената? Ужас! И двете правят номера. Хубавици с характер. Наблизо вилнеят орди от неопределени малцинствени групи. Не се говорят хубави неща за този край, малко знам, а за идиота научих покрай един материал, който трябваше да пуснем в нашия вестник. Голяма грешка направихме, цялата редакция. Като заваляха обажданията от каки, лели, че и накъдрени гласове на момиченца явно на възраст каквато прави углавно престъпление дори подобен разговор по телефона. Не ми е думата, блокираха ни линиите. Откъде да предположим, че в най-модерният и най-големият град в изпатилата ни родина, живеят толкова разгонени жени. Откъде и аз да предположа, че коня е на суперзвездата от този край. Ама пада ми се, като се връзвам на женски акъли. Загрява ми нещо колата, то още в гаранция. Не мога да си го обясня, отбивам, а жена ми се хили, чете от някакъв женски вестник сексуални съвети и уж се забавлява, но ужасно ми се струва, че сериозно май й се иска да повярва в щуротиите. Има си един главен редактор, с лош правопис, за партньор в живота, при това от мастите, какво може да очаква от някакъв си, с извинение “женски вестник”. Вдигам капака, пуши ми в очите. Защо съм го вдигнал като нищо не разбирам, трескам го, къде да позвъня. Ровя в паметта на телефона, не ми е ясно даже защо го правя, след като си знам, че за случая полезен номер няма да открия. Моята хубавица вече истински се забавлява. Излязла е върти се в кръг, прави движения на самодива. Половината й цици, отвън, а има си създанието. Има си даже за износ.
Радва ми се окото, нищо, че й съм съпруг. Плаче ми обаче душата. Прегръща ме, глези ми се. Казва ми, че така трябвало. Разсмивам се. Може би, може би, наистина. Какво да правим, освен да оставим колата да си почине, сядаме на сянка под едни орехи край пътя и тогава в полезрението ни попада коня. Хубавец, гледа ни, пърха. Вирната му опашката. Гърба му като на ученичка, извит. Че черен, че блестят жилките му. Тогава моето глупаче се сеща какви ги чела във вестника си. Предлага ми да го направим. Шантаво е. Казвам й го, тя: не. Препоръчвали го за интимно разнообразие. Малка прелюдия за нестандартна възбуда. В какво се състои: просто е и наистина има нещо диво, малко е изтъркано, но както и да е: тя се съблича, а аз я снимам на коня. Хем ми глупаво, хем нещо ме гъделичка. Та съгласявам се. Оглеждаме се едно плахо, като първолаци които се крият зад училище да се цункат по бузките. Не се вижда никой. Така се развълнувах, хем ми плахо, хем възбудено, че съвсем изключих, че колата е оставена с отворени врати. За да се проветри просто. Но и защо да го мисля. То колата зад гърба. Съблича се хубавелата ми, такова чувство имам, като че ли за пръв път го прави пред очите ми. Страхотно е, ама отвътре ми ври. По сред бял ден е. Шосето не е никак оживено, но шосе си е. Качва се на коня: Богиня, богиня ви казвам и вятъра точно тогава реши да вее и да си играе с косите й. Но и един реактивен самолет точно тогава реши да премине в свръхзвукова скорост и да се чуе онова дето прилича на топовен изстрел, разтърсва сгради и браждът стъклата. Като се уплаши хайванчето, като хукна като мустанг из прерията, а на гърба му без седло, моята руса, гола индианка. Видях само как в стряскането си, го хвана за гривата и като се разпищя, то кончето още по-силно затича. Хуквам! Край, свърши се. Ще падне от гърба му, ще се потроши. Чезнат от очите ми. Някъде зад върбите са. Гледам едни тийнове с въздушни пушки. Питам ги видяли ли са гола руса хубавица върху черен кон, а те хилят се, но едното насочва пушката срещу мен. Явно не са. Чудя се накъде да тръгна. Тръгвам на някъде, без посока. Гледам една баба, вика нещо на овцете си, а те блеят. Как да задам въпроса? Питам само за коня, а тя мен: “С гола ездачка, ли?”. С такъв тон го каза, че засрами мен. Нещо измънках, а тя: “Гати циците!”. Млъква, усмихва се беззъбо дяволито и изрича фразата която три пъти чух днес докато си пътувахме:
-Ще черпиш ли едно кафе?
Нямам време за пазърлъци, но дали не ме баламосва. То как ще знае, че върху коня има гола хубавица, но не мисля в този момент:
-Наистина ли си ги видяла.
Сочи ми в страни, един легнал дядо:
-От какво си мислиш, че получи инфаркт. Трети му е за тази година, но ще се оправи. И твоята ще се оправи, не се плаши. По-...
-Накъде тръгнаха!
-То кончето си знае пътя. На лесничея е, оня откачения...Живее там!
-Знам!
Хуквам, взимал съм му интервю, по-скоро само снимах, а думите му измислях. Хуквам, като коня му и си мисля по въпроса, ако си на негово място и оставиш коня си да пасе как ще се почувстваш, ако ти се върне с гола хубавица на гърба! И докато се питам, хвърча като жребеца му, но задъхвам се, замислям се, сещам се, че колата ми отключена, а се оказва наоколо по-оживено отколкото изглежда.
Отворен нов Форд Фиеста или гола хубавица върху кон? Кое е по-беззащитно! Да оставим чувствата. Нека бъдем разумни. Голата хубавица си има избор, а колата не. Тръгвам обратно, нямам сили да бягам, влача крака, колата си на мястото. Сядам на седалката и не мога да стана. Така ми се струва, но все пак станах. В главата ми апокалиптични картини. Трескам вратата, раздира ме съвестта. Събирам дрехите й и тръгвам към хълма. Толкова време изгубих, че...Виждям я в далеченита, разперила ръце, пак имитира самодива. И с дрехи. Мъжки и й стоят като торба и миришат, но е с дрехи. Вутраме се един срещу друг и сме в прегръдките си.
Питам я, а тя весело ми казва, момчето просто и дало дрехи и й показало пътеката.
Сега си спомних, откъде му е коня. Подарък от жената заради която го вкарали навремето в затвора. Не за друго, ами от чувство за вина, било. Не съм сигурен, съвем не съм сигурен, че му е казала онези думи, които писахме, че му е казала:
“Хубаво жребче, ти не си. Но по най-хубавото си приличате!”
Прогоних тези мисли. Нали момичето ми е живо и здраво.
Защо обаче ми изглежда толкова размечтана и по-щастлива от всякога!
Благодаря ти.
13.03.2009 13:27
Макар: "за" съм въображението и прилагането му в интимен план, разнообразието с подобни приумици, най-малко защото повечето изневери стават заради скука в сексуалното общуване. По-важно е, че са приятни, много приятни.
Е, изключвам случаи като този, където се е намесила съдбата, заради коварният въпрос:
"Жената или колата?"
Намерих и подходяща снимка за разказчето.
13.03.2009 13:41
А мисля си, че героинята ми, много по-добре, отколкото с кастриране му е отмъстила, за това, че е избрал колата. Достатъчно е само да изглежда твърде, твърде доволна и да не е правила нищо с онзи сатир...ще има да се съмнява и да се самонавива героя ми...
Хитруша е, тя. Не само, че има цици за износ:)))
13.03.2009 14:00
Харесвам естеството. Природата е голям творец. Знае си работата. Понякога ми става криво, като тръгне някой който не разбира достатъчно да ми дава съвети как да пиша, а представам си това божество, което е създало женската гръд, а и казвам ти честно, с ръка на сърцето: хубави са си и малки с големи зърна и не само, формите им са неповторими. Лошото е при операциите, че ги правят еднотипни, писнали са ми от времето когато съм продавал вестници. От всички списания едно и също, а ща не ща, ги гледам, защото съм обиколен от тях. Без да отричам тотално пластичната хирургия, към операцията на гърди съм много, много резервиран. Имам чувството, че са в сутиени, а не голи, като са минали през пластична операция. Това си е мое усещане, не ангажирам никого с него, а циците са си дарба:)))
От най-големият творец и пластичен хирург.
13.03.2009 14:23
13.03.2009 14:32
Искаш ли да видиш снимката, която намерих като илюстрация за разказа?
13.03.2009 14:39
http://www.photokonkurs.com/comments.php?pid=110736&voteres=1
13.03.2009 16:24
Не само го разбирам, а и напълно го споделям. Това е част от причината да съм много, много резервиран към оперативната намеса, най-вече когато става въпрос за гърди.
:)
С най-добри чувства към мъжете казвам това :)))
"Хубивицата има избор, колата няма...":)))
Ама хубаво му го е върнала с доброто си настроение:)))
Но това със снимката си е добра идея. Трябва само да се провери дали е вързан коня:)
http://www.photokonkurs.com/comments.php?pid=110736&voteres=1
Картинката иначе: самата невинност. Жалко, че от хиляди години вече я нямаме.
Усмивки.
13.03.2009 18:08
Като виц, но да се надявам колкото и приличат на истински в тази част от историята в истинският живот, повече ще са истинските мъже и колата: продава се, купува се, краде се, катастрофира, но любовта малко по-трудничко е такава, каквато явно между двамата си я има, колкото и странно да я показват на моменти. Усмивки.
Трябва да бързам за работа, свършиха ми болничните, но не можах да не ти отговоря.
14.03.2009 10:34
А където трябва да се върнеш ти е в забавачката, защото ти липсва нещо по-важно от правописа и то е възпитанието.
14.03.2009 22:43
14.03.2009 23:05