Постинг
08.05.2009 07:56 -
Искам само да го почувствам между бедрата си
Влюбих се това е всичко. Аз не съм такава, правила съм секс с двама, даже и с трима, ама минало, глупости незрели. Ходя с доста разголено дупе, а циците ми почти цели навън, но имам си, природа е. Пък и модно е така, повече предизвикателство, по-малко еротика. Достатъчно усещам, че да го осъзная. Казвам го и на приятеля си, той кратко ми отговаря с дрън-дрън. Понеже е идиот. Два пъти съм катастрофирала, пет пъти съм бягала от къщи. Веднъж и с гипс от болницата. Смигам на дъртаци, ей тъй за да се видят колко пари струват. Изобщо глупости си правя, но не съм такава, просто се влюбих този път. И като казвам, че не съм такава, ще кажа, че дрога никога не съм взимала. Искам да съм си с главата, аз и не пия. Бира най-много, но никога когато съм на мотора. Имам спомени за баща си. Мама отрича, че е възможно, но аз имам. Мъжът и вдига рамене, той е готин, въпреки, че много се съгласява. И честно, по-ми е като баща. Мама ми напомня, че съм била на две и половина и никога не ме е качвал на мотора си. Аз пък помня, помня да ме е качвал. Дори да съм била още в тестикулите му, спомен имам. Държа на своето, както и държа, че не съм такава. Както държа и да не правя така като тази отдавна мъртва вече бъчва баща ми и да не карам в пияно състояние. Нито да се возя. Пръскат от бъзик приятеля ми, че заради маце като маце се държи, то лафа е иначе, ама няма значение, в нашата компания така го казваме, а моят в началото се връзваше, после каза: “дреме ми на крачолите”, гушна ме като ангел и каза, че съм най-важното за него и честно обичам го, но влюбих се, силно се влюбих.
Искам само да го почувствам между бедрата си. Аз не пия и не се дрогирам, дрогата и пиянство ми е живота. Любов и скорост, като на повечето тук. Тази година мото – феста се оказа с пъти по-голям и от предишните години. Събрахме погледите на всички градове през които преминахме. Нагледах се на какви ли не возила и симпатяги. Свалки много, на моят пак му “дреме на крачолите”, има ми доверие, реве ми се, че няма да го оправдая. Понеже цял ден е карал, а главата му станала пещ от слънцето, сега му се е отворила глътката, до утре по обяд ще е трезвен и ще можем да продължим, но преди половин час беше на дванадесета бира, а аз се треса от изкушението.
Влюбих се това е всичко. Видях рицаря преди час. Чопърът му, явно лично ваяние. Не мотор, а муле – кентавър. Нещо различно от всичко останало. Нещо с характер, мощ и инат. Рев на същество със сърце, а не с карбуратор. Фарът му, надникнал поглед на изкусител от преизподнята, а над него мощен гръб блестят потни мускули с избили вени отгоре, никаква каска, дълга рошава коса. Тънки устни с белег по брадичката. Смугла кожа и едно събличащо мълчание.
Късам се, не бива. Не се хубави тези неща. Глупости съм правила, те са зад гърба ми. Просто се забавлявам. Обичам да пътувам, обичам да ми ръмжи. Миризмата на бензин обичам. Здравият рок и здравата компания. Ценя високо доверието и само приличам и се държа като кучка, а не съм. Мамка му, защо не съм.
Сега даже и да го направя, ще съм с толкова развален кеф, че само дето съм го направила. Но не мога да дишам вече от желание, не мога да мисля за друго.
Влюбих се това е всичко. Искам само да го почувствам между бедрата си.
Палатката на непознатият е по-надолу. Тъмно е вече, гърми музика от всякъде. Какафония пълна. Ревове и хиления, готин е живота, а аз ни жива, ни мъртва, препъвам се, вървя без пътека. Веднъж даже паднах и се търколих надолу и едва не се смесих в играта на една двойка, която едва ли щеше да има против, но аз друго исках. И го получих малко по-късно.
Стигнах до него. Блести клиширано калника на чопъра, отразил лунната светлина. Рицарят подпрял глава на задната му гума. Пуши...Просто цигара е, клатушка се фенер над палатката, лицето му осветено, гледа ме изпитателно.
Без думичка, лягам върху него, пръстите ми под якето му, неговите под полата ми. Смуча го, а той ме мачка. Страхотен е, а аз съм лъжкиня. Яд ме е и на себе си, но повече на него и от яд съм още по-страстна. Казвам му, че не мога тъй отвън. Няма нищо против да е в палатката. Влиза.
Точно за този момент мечтаех. Сама съм с мотора. Влюбих се в него, това е всичко. Исках само да го почувствам между бедрата си. С всичките му конски сили. Мятам се, паля, заръмжавам и излитам към шосето....
Искам само да го почувствам между бедрата си. Аз не пия и не се дрогирам, дрогата и пиянство ми е живота. Любов и скорост, като на повечето тук. Тази година мото – феста се оказа с пъти по-голям и от предишните години. Събрахме погледите на всички градове през които преминахме. Нагледах се на какви ли не возила и симпатяги. Свалки много, на моят пак му “дреме на крачолите”, има ми доверие, реве ми се, че няма да го оправдая. Понеже цял ден е карал, а главата му станала пещ от слънцето, сега му се е отворила глътката, до утре по обяд ще е трезвен и ще можем да продължим, но преди половин час беше на дванадесета бира, а аз се треса от изкушението.
Влюбих се това е всичко. Видях рицаря преди час. Чопърът му, явно лично ваяние. Не мотор, а муле – кентавър. Нещо различно от всичко останало. Нещо с характер, мощ и инат. Рев на същество със сърце, а не с карбуратор. Фарът му, надникнал поглед на изкусител от преизподнята, а над него мощен гръб блестят потни мускули с избили вени отгоре, никаква каска, дълга рошава коса. Тънки устни с белег по брадичката. Смугла кожа и едно събличащо мълчание.
Късам се, не бива. Не се хубави тези неща. Глупости съм правила, те са зад гърба ми. Просто се забавлявам. Обичам да пътувам, обичам да ми ръмжи. Миризмата на бензин обичам. Здравият рок и здравата компания. Ценя високо доверието и само приличам и се държа като кучка, а не съм. Мамка му, защо не съм.
Сега даже и да го направя, ще съм с толкова развален кеф, че само дето съм го направила. Но не мога да дишам вече от желание, не мога да мисля за друго.
Влюбих се това е всичко. Искам само да го почувствам между бедрата си.
Палатката на непознатият е по-надолу. Тъмно е вече, гърми музика от всякъде. Какафония пълна. Ревове и хиления, готин е живота, а аз ни жива, ни мъртва, препъвам се, вървя без пътека. Веднъж даже паднах и се търколих надолу и едва не се смесих в играта на една двойка, която едва ли щеше да има против, но аз друго исках. И го получих малко по-късно.
Стигнах до него. Блести клиширано калника на чопъра, отразил лунната светлина. Рицарят подпрял глава на задната му гума. Пуши...Просто цигара е, клатушка се фенер над палатката, лицето му осветено, гледа ме изпитателно.
Без думичка, лягам върху него, пръстите ми под якето му, неговите под полата ми. Смуча го, а той ме мачка. Страхотен е, а аз съм лъжкиня. Яд ме е и на себе си, но повече на него и от яд съм още по-страстна. Казвам му, че не мога тъй отвън. Няма нищо против да е в палатката. Влиза.
Точно за този момент мечтаех. Сама съм с мотора. Влюбих се в него, това е всичко. Исках само да го почувствам между бедрата си. С всичките му конски сили. Мятам се, паля, заръмжавам и излитам към шосето....
Интересно пак...
цитирайМотори значи. А ти в кое би се влюбил или вече си влюбен в нещо подобно ?!
Усмивки:)))
цитирайУсмивки:)))
Ехааааааа...
Егати неочаквания край!!!!!!!!!!
Бравос, Стефане, пак ме изненада!
цитирайЕгати неочаквания край!!!!!!!!!!
Бравос, Стефане, пак ме изненада!
То това е ефекта, подвеждането. Самият аз доста се посмях като взе да се получава идеята.
:))))
цитирай:))))
Усмивки, благодаря ти...:)))
цитирайОт тези мъже съм които ще оценят преди мотора, момичето:)
Не съм сигурен, че сме и половината от мъжкото съсловие.
цитирайНе съм сигурен, че сме и половината от мъжкото съсловие.
Готино, нали:))))
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
Браво ! А за другото - дали изобщо те интересува останалото мъжко съсловие ? Не мисля !
:)
цитирай:)
определено мислиш правилно:))))
цитирай:))
цитираймного точно си предал страста...
цитирайне края, :))) - предпоследния абзац ме изненада, :))) Добре си я усетил тази твоя героиня, :)))
цитирайДори не съм усетил как се е получило. Самият аз нямам слабост към моторите. Скоростта обичах като много, много млад, но при толкова катастрофи съм станал доста резервиран, че даже критичен към отдаването на тази страст и въпреки това изглежда я усещам.
Благодаря ти, благодаря ти...
цитирайБлагодаря ти, благодаря ти...
Не знам как ми дойде на ума тази сутрин, но доста се смях сам на хрумването си и се мъчих да бъда сериозен колкото да успея да напиша разказа.
Благодаря ти:)
цитирайБлагодаря ти:)
справил с сериозното си настроение - никакъв намек за хумора, който "изригва" на финала. Не искам да се повтарям, нито да повтарям другите, но - Страхотно пишеш и страхотно виждаш нещата, за които пишеш, :)))
цитирай
16.
firefly1 -
Накара ме да се усмихна с този доста ...
09.05.2009 15:48
09.05.2009 15:48
Накара ме да се усмихна с този доста изненадващ край,много ми хареса. Страстта към мотора или към мъжа и двете могат да те зваладеят по един и същи начин човек. Доста добре си я предал тази страст,читателят няма как да не я усети :)
цитирайхахахах))))изненадаааа.........ах че съм била мръсница)))какви ли не картинки си представих...а то момичето просто искало да покара мотор))много хубаво))))хареса ми/както и всичко останало което пишеш/)))продължавай все така ....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112560
Блогрол