Е, не е честно, пък! Как можа, не разбра ли, че я каня от учтивост! Пет дни, онзи мустакат комшия, дето сигурно на годините на баща ми, че и отгоре, ме изяжда с погледи изпълнени, точно с бащино желание, а аз чупя кръст, подхилквам му се, даже и два пъти му смигнах, че да оправи светлините, ама точно както си искам, а аз съм голям перфекционист, когато става въпрос за купони. Трябва да превключват сами: светлината да напомня морско дъно, лунен пейзаж, вещици гледат на карти, твърд саунд, свечеряване, разсъмване. В началото идиота ми задава глупави въпроси: то свечеряването и разсъмването на цвят не са ли си мязали? После „саунд“ не значило ли звук? Кикотя се като луда и това ме вдъхновява, да се помъча да му обясня какво разбирам под цвят „вечер над психиатрията“, но то и без друго ще си заприлича на психиатрия, когато страстите се разгорещят. Поканила съм, доста хора, подбирала съм пичовете, между петима ще избирам, но един ще е мой тази вечер. Със съученичките внимавах, че не ми трябва, да ми разгрозяват вечерта, нито някоя да ми пусне чалга, че директно я хвърлям от терасата. После ще я излежа. Това си е мой рожден ден. Осемнадесети. От тази вечер нататък, не пише на дупето ми „прокурор“. Бележка: майка ми е прокурор. Баща ми адвокат на дявола, тоест: редактор в лайфстайл списание. Мразя модата заради него. Взела ни го е от вкъщи, кучката. Майтапя се разбира се, по-добре, че никакъв го няма, а ме и приема заедно с всичките ми идиотщини. Намира го за стилово. Завиждам си, в това отношение. Обяснимо е, че си имам висококвалифициран консултант, за да бъда най-готината, не че не мога да бъда и без него. Майка, опита ли се да недоволства, губи делото, нали ви казвам: адвокат на дявола. Освен да се обличам и да се държа като тази – онази, без да им заприличвам, ме научи да бъда и дипломатична, но този път сбъркАх, ама адски сбъркАх, как тази откачалка, се хвана на поканата ми. Не показваме, че се мразим, ама не може да не ме мрази. И аз, не мога да не я мразя, каквото и да си мисля, както и да се опитвам да се оправдавам пред себе си, че чак да си вярвам. Чий крака са толкова дълги колкото моите: нейните. Коя не се изрусява, а естествена е по-готина: аз, освен нея. Коя флиртува като голяма жена, без да се предава после и да задоволява био-потребности, на неформирани още мъже: тя, освен мен. Коя има бенка на брадичката: само тя, моята е също много сладка, но е на дясната бузка. Имаме си еднакъв брой подражателки, еднакъв брой обожатели. Благо си говорим, мед ни капе от устата. Войниците са закуска за политиците, признак за тяхната слабост. Нямаме нужда от войни, знаем как да играем. Да, ама не! Изтърси се тази вечер, ще ми обърка плановете. Няма да съм кралица на най-голямото събитие, смъкване на пословичната табела от дупето. И съвсем законно, тази нощ, някой ще извърши с мен, нещо по-сладко от престъпление. С тази мисъл си живея, но тя вгорчава вечерта ми. Най-хубавото уиски, най-хубавият бърбън, ром, водка. Всичко с марката му, аз много не ги разбирам, но нали си имам в къщи консултант. Поправихме с мустакатият даже и парапета, направихме го малко по-висок, че някои като се натискат да не паднат. Само за банята и тоалетната нищо не успяхме да измислим. Пак са на едно. Направихме просто душ кабинка, но грозна картинка. Не, че някой ще тръгне да се къпе, по време на купона, но така се вижда, че му е отнета възможността, която няма да използва. Все пак по-добре с душ кабина, отколкото и без нея. Друг проблем имам. С рокля толкова къса колкото и моята. И доколкото виждам също без бельо. То може ли, аз да сторя нещо, тя да не го направи. Цункаме се, прегръщаме се, държа я за ръце и й казвам, колко се радвам, че дошла, а тя...Потрошила си краката, свършили и парите за таксито, че като видяла брояча, крещи на шофьора да спре, то далече, но не иска да закъснява. Пита ме, ужасно ли изглежда. Да, ужасно прекрасно. Но я лъжа, че малко лъха на пот. Казвам й, че и без друго е подранила. Да влезе да си хвърли един душ, ще има време да изсъхне. Но си имам коварният план. Няма къде да сложи в душ кабината рокличката си. Ще й я свия и ще й я дам след края на купона. Да виси и да не смее да излезе от душ кабината. И да се тресе от страх при всяко влизане в тоалетната, че ще я пипнат голичка. Не ми се вижда кой знае колко прозрачна стената, дано някой да не му хрумне да повръща под душа. Риск има, но май ще й се размине само с висене под душ. Хич не е за завиждане. Връзва се, чувам струйте, дори не е усетила кога съм влязла и съм изпълнила пъкленият си план. Надувам музиката, пускам светлините, започват да се изсипват гостите. Страхотно ще си прекараме. По едно време я виждам да излиза. Ама, какво е облякла. От тези светлини не мога да видя. Нямаше кърпа, нищо нямаше, сигурна съм, но нещо има по нея. Но сега е морско дъно, после лунен пейзаж, тя бързо минава покрай мен и ме пита може ли да вземе нещо от гардероба ми. Каза ми, че имало проблем с водата. Спряла, но успяла да се изкъпе. Онзи идиот ще му обръсна мустака. Правеше ги тези номера, нещо кранчето блокира. Близко беше, но пак не разбрах какво е нахлузила. Два часа по-късно ми стана ясно. Изглежда от притеснения или от течението в стаята, от това, че ядох много сладко, като пийнах алкохол. Втурвам се, като при щурм в тоалетната. Не да повръщам, не... Олекна ми малко. Мисля да ставам, но преди да се изправя пак корема ме свива. Как пък поех толкова в себе си. Доста дълго постоях. Сега разбирам неудобството от душ кабината. Няма как да се измия с едно протягане. Но то и без друго кранчето се повреди и пак ще ми трябва чук и отверка. Въздъхвам. Няма да е толкова хигеенично. В следващият момент с ужас разбирам в какво е била „облечена“. Просто е увила около себе си, тоалетната хартия. Останало беше само картончето.  

култово и хитове - много ми хареса , както винаги- леко, забавно, остроумно и симпатично

Благодаря ти. Видях от джи-ес-ем-чето отзива ти още преди часове, но бях на хижа Бъндерица. Сега намерих клуб Банско. Искаше ми се да ти пратя много усмивки.

невероятен си, много добре пресъздаваш, образа на младото поколение...сред положителното в тях, обаче има и" много плява"-намират се и такива младежи, които са безцеремонни, липсват, ценности..
Жестоки в света, в който живеят. Затова сме виновни и ние родителите, защото ги лишаваме от възможността да се учат, да преодоляват трудностите..а им поднасяме всичко на готово, като на тепсия..Благодаря ти . Радвам се, че те има:))

И социалната среда, оказва голямо влияние. Гледам много "мъже" наближаващи средна, които се държат като амбициозни, ревниви за внимание или пренебрегнати ученички.

Усмивки от Банско.

хаха - ми ето че има решение за всяка ситуация, все пак не можеш да махнеш всичко с което човек може да се облече...
Поздрави Стеф, много ми хареса...

благодаря ти за страхотните усмивки - аз ги усетих, още преди да си ми ги написал....много яко сте си изкарали на пирин - това е най-красивата и невероятна планина :)))