Когато не мога да спя се разхождам по тавана и плета реалности от розова паяжина. Приличат на огромни рибарски мрежи и често улавям в тях луната. Слагам я на масата, разрязвам я като пай и я давам на палавниците със сополиви нослета и ранички на колената. И докато чуруликат в огромната гостна на долният етаж, каквато реално няма, аз се разхождам в прозрачна нощница, по мост от косъм опънат между два бряга на две действителности, стъпалата ми са боси и всяко стъпване е нота, много красива, много докосваща, много гальовна. Моята музика е моят любовник.
Когато не мога да спя съм самото безгрижие. Рядко ми се случва, нямам тревожна съвест. Усмихната съм в дните, размърморя ли се, преди цикъл е. Мога да отровя на всеки живота, пожелая ли го. Нека само да не ме предизвиква. Като, че ли го научиха. Разбих клишето за слабата и самотна жена. По-скоро мъж съм и то победител. Свикнах да общувам с тишината. Не ми пречи, да си свири и да си мънка. Отдавна съм забравила какафонията на беззвучното. Някога ми пречеше. Имам спокоен сън, даже се боря с настъпването му. Празник е за мен безсънието. Нямам нужда от любовник. Нито от много спомени. Не правя равносметка, най-малко пък тревожна на пропиляното. Даже се опитвам. Ей тъй, заради театъра, но като знам какво ме очаква при едно безсъние, в сладост се обливам цялата. Все едно ме любят сатири. Двама, ама много нежни. С крила ме галят, по седем пръста имат. В клавиши ме превръщат и чак се кикотя. А тялото бързо достига върха и остава само душата ми да се смее като малко дете.
Когато не мога да спя ума ми е развлечение. Бал с маски и голям дансинг. Танцуват в него всички възможни и невъзможни същества. Обичат се, но си правят номера. Ей това е най-сладкото. Гледам ги от страни и се смея като побъркано. Знам, че на другият ден може да не съм много работоспособна, че трябва да нося слънчеви очила иначе светлината ме тормози, но при всички случаи очите ми бързо се уморяват, но обичам когато не мога да спя. Като е ставало въпрос, колежките хвърлят съвети. Любовник утешавал. Знам, ама за какво ми е. Веднъж се изкусих и чукнах среща на един колега. По-забавно стана, отколкото, ако бяхме правили сексуални терапии за добър сън. Звъни ми отдолу, а като го подгониха помиарите от цял квартал. Кискам се и да искам не мога да му помогна. Хвърчи по улицата, да не беше отпратил таксито, ама няма време да се обади за ново. И да искам не мога да му помогна, чак жал ми става и се срамувам, че се смея на чуждо нещастие, ама голяма анимация е. Душа, какво да правя, смее й се, не е смешно. После заспивам, а на другата вечер сама му слагам реванол на дупето. Жал ми е, чувствам вина. Не е като да не чувствам, ама пак ме избива на смях, въздържам го, но ми текват сълзите. Изобщо не му се смея.
Дотук с любовниците. Не съм чак толкова жесток човек. Пък и без тях се оправям с безсънието, даже си го обичам.
Когато не мога да спя съм микс от всички митологии. Преминавам от един образ в друг, защото знам, че накрая ще се преродя в това тяло, на което му е много, много забавно.
Чакам, въртя се, чакам. Отлагам голямото удоволствие. Страница по страница се разгръщам. Леко се унасям, пак излизам на повърхността. Хрумват ми разни креативни идеи. Някои по-късно ми влизат в работа, не за тях, а заради самото удоволствие обичам безсънието. Идва момента в който вече не мога да устоя на тръпката. Посягам към нощното шкафче. Спира се ръката ми. Толкова е силно изкушението, на което предварително знам, че ще се поддам, че треперя. Знам, че се поддам, но въпреки това се питам, редно ли е, мога ли да му устоя. Ей тъй си правя, флиртувам със самата себе си. Дърпам чекмеджето.
Вадя свирката. Ултразвуковата. Приближавам се до прозореца, даже го отварям, въпреки, че едва ли има нужда. Надувам я с все сила. Както и тогава, точно когато колегата мераклия освободи таксито. Е, сега никого няма да хапят и гонят. Надувам я, надувам я, надувам я.
Събират се пред прозореца, надлайват се, пробуждат всички вързани кучета в махалата, те навярно в съседната. Голям лай пада. Един след друг светват прозорците, а като усетя, че съм събудила най-малко нашият квартал и ще има да се кокорят до сутринта, най-спокойно си заспивам.
30.09.2009 16:15
30.09.2009 16:33
Много са си такива:)))
Но някои хора си имат наистина много екзотични забавления.
Определено.
:)))
И Слава Богу.
Мерси, мерси.
Само да не дадох идея на някой скучаещ и да го пробва номера.
:)))
30.09.2009 16:51
Да, направих я симпатична палавница, за да е забавно, да се чете и да е развлечение, че реалността си е достатъчно пошла с подобни, а пола даже е без значение. Далеч по-жалка е мъжката интригантка.
А са навсякъде. Колко лесно е само да се разлаят кучетата и да не оставиш да спят хората.
:)))
30.09.2009 17:20
Даже не съм му прочел всичко, а е по-интересен от всеки роман. Повечето са лични наблюдения, а и хубавото ви е, че когато решите, можете да бъдете толкова откровени, колкото мъжете не умеем. Разкривате душа, дори пред почти непознати, останалото се чете в очите, в движенията, в недомлъвките. Дори погрешно, става за разказ.
Много усмивки.
30.09.2009 17:25
Спокоен сън, няма тревожна съвест, но пустото изкушение:)))
"Вадя свирката. Ултразвуковата":)))
Saraq
Поздрави.
Спокоен сън, няма тревожна съвест, но пустото изкушение:)))
"Вадя свирката. Ултразвуковата":)))
Saraq
Пак ще го напиша:
Някои хора си имат екзотични забавления. :)))
Изперкала!
Ама сладурана!
Интригантка била - дрън-дрън...Доколкото прочетох, никакви интриги не прави! Само си мечтае!
Забавлява се, понякога жестоко - ама нали това е философията на живота й!
Карай да върви - няма еднакви хора, не може нееднаквия да се хареса на еднаквия! Иначе няма да има баланс в природата!
Сefulesteven, ти да не би да се криеш в гардероба ми, а?
:))))))))))))
Изперкала!
Ама сладурана!
Интригантка била - дрън-дрън...Доколкото прочетох, никакви интриги не прави! Само си мечтае!
Забавлява се, понякога жестоко - ама нали това е философията на живота й!
Карай да върви - няма еднакви хора, не може нееднаквия да се хареса на еднаквия! Иначе няма да има баланс в природата!
Сefulesteven, ти да не би да се криеш в гардероба ми, а?
:))))))))))))
Не, не се крия, но нали съм медиум, надничам тук-там. Прочете го от веселата страна. И аз много се забавлявах, докато го писах.
:)))
Колебая се по въпроса дали е оглупяване, но че малко се вдетенява човек с годините или просто му идва вдъхновението да бъде дете, когато е престанал да бъде: факт си е:))))
30.09.2009 19:24
Нямаше как. Избрах този път да е героиня и се опитах да хвана маниера й на изказване и се получи:)))
Рано сутрин понякога се получава.
Благодаря ти.
01.10.2009 17:38
Иначе си го написал забавно, но тази твоя героиня дали само кучета умее да разлайва?