Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2010 19:11 - Нощни игри
Автор: cefulesteven Категория: Забавление   
Прочетен: 2651 Коментари: 9 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато не мога да спя се разхождам по тавана и плета реалности от розова паяжина. Приличат на огромни рибарски мрежи и често улавям в тях луната. Слагам я на масата, разрязвам я като пай и я давам на палавниците със сополиви нослета и ранички на колената. И докато чуруликат в огромната гостна на долният етаж, каквато реално няма, аз се разхождам в прозрачна нощница, по мост от косъм опънат между два бряга на две действителности, стъпалата ми са боси и всяко стъпване е нота, много красива, много докосваща, много гальовна. Моята музика е моят любовник.

Когато не мога да спя съм самото безгрижие. Рядко ми се случва, нямам тревожна съвест. Усмихната съм в дните, размърморя ли се, преди цикъл е. Мога да отровя на всеки живота, пожелая ли го. Нека само да не ме предизвиква. Като, че ли го научиха. Разбих клишето за слабата и самотна жена. По-скоро мъж съм и то победител. Свикнах да общувам с тишината. Не ми пречи, да си свири и да си мънка. Отдавна съм забравила какафонията на беззвучното. Някога ми пречеше. Имам спокоен сън, даже се боря с настъпването му. Празник е за мен безсънието. Нямам нужда от любовник. Нито от много спомени. Не правя равносметка, най-малко пък тревожна на пропиляното. Даже се опитвам. Ей тъй, заради театъра, но като знам какво ме очаква при едно безсъние, в сладост се обливам цялата. Все едно ме любят сатири. Двама, ама много нежни. С крила ме галят, по седем пръста имат. В клавиши ме превръщат и чак се кикотя. А тялото бързо достига върха и остава само душата ми да се смее като малко дете.

Когато не мога да спя ума ми е развлечение. Бал с маски и голям дансинг. Танцуват в него всички възможни и невъзможни същества. Обичат се, но си правят номера. Ей това е най-сладкото. Гледам ги от страни и се смея като побъркано. Знам, че на другият ден може да не съм много работоспособна, че трябва да нося слънчеви очила иначе светлината ме тормози, но при всички случаи очите ми бързо се уморяват, но обичам когато не мога да спя. Като е ставало въпрос, колежките хвърлят съвети. Любовник утешавал. Знам, ама за какво ми е. Веднъж се изкусих и чукнах среща на един колега. По-забавно стана, отколкото, ако бяхме правили сексуални терапии за добър сън. Звъни ми отдолу, а като го подгониха помиарите от цял квартал. Кискам се и да искам не мога да му помогна. Хвърчи по улицата, да не беше отпратил таксито, ама няма време да се обади за ново. И да искам не мога да му помогна, чак жал ми става и се срамувам, че се смея на чуждо нещастие, ама голяма анимация е. Душа, какво да правя, смее й се, не е смешно. После заспивам, а на другата вечер сама му слагам реванол на дупето. Жал ми е, чувствам вина. Не е като да не чувствам, ама пак ме избива на смях, въздържам го, но ми текват сълзите. Изобщо не му се смея.

Дотук с любовниците. Не съм чак толкова жесток човек. Пък и без тях се оправям с безсънието, даже си го обичам.

Когато не мога да спя съм микс от всички митологии. Преминавам от един образ в друг, защото знам, че накрая ще се преродя в това тяло, на което му е много, много забавно.

Чакам, въртя се, чакам. Отлагам голямото удоволствие. Страница по страница се разгръщам. Леко се унасям, пак излизам на повърхността. Хрумват ми разни креативни идеи. Някои по-късно ми влизат в работа, не за тях, а заради самото удоволствие обичам безсънието. Идва момента в който вече не мога да устоя на тръпката. Посягам към нощното шкафче. Спира се ръката ми. Толкова е силно изкушението, на което предварително знам, че ще се поддам, че треперя. Знам, че се поддам, но въпреки това се питам, редно ли е, мога ли да му устоя. Ей тъй си правя, флиртувам със самата себе си. Дърпам чекмеджето.

Вадя свирката. Ултразвуковата. Приближавам се до прозореца, даже го отварям, въпреки, че едва ли има нужда. Надувам я с все сила. Както и тогава, точно когато колегата мераклия освободи таксито. Е, сега никого няма да хапят и гонят. Надувам я, надувам я, надувам я.

Събират се пред прозореца, надлайват се, пробуждат всички вързани кучета в махалата, те навярно в съседната. Голям лай пада. Един след друг светват прозорците, а като усетя, че съм събудила най-малко нашият квартал и ще има да се кокорят до сутринта, най-спокойно си заспивам.
 



Гласувай:
14



1. karambol5 - :))))))))))))))) Прочетох го с ...
16.09.2010 20:14
:)))))))))))))))
Прочетох го с огромно удоволствие :)))))))))))))))))))
Върна ми доста спомени :)
цитирай
2. анонимен - Сега зацепих-за днес. . . Откъде да ...
16.09.2010 20:56
Сега зацепих-за днес...Откъде да зная кога човека е срещу мен?Пак се оплесках.Днес явно доста съм натрупала...Сори.А колегата с реванола, има ли смелост да опита ? То -бариери,то -съмнение , пък проверки, то - ревности...Като че съм престъпник, че посмях да кажа истина.Има ли идея къде и как ... всичко?Защото аз се страхувам повече за него отколкото за себе си ,като жена-нали съм лоша и к....ка, к....ва,п...но, и не помня всичките .Зная че той може да бъде притискан с всичко и т.н.
цитирай
3. miaa - Този хубав разказ мисля, че го четох преди близо година:)
16.09.2010 21:40
Искам да погледна и от един друг ъгъл. Това, което прави героинята не е безцелна игра:)
Това е външната обвивка на проявА, под която се крие един раним човек.
Нещата не са винаги, както изглеждат за околните.На пръв поглед "повърхностните хора" , се оказват много повече отговорни пред останалите.Или обратното" отговорните" са лустро," балон под налягане".Сложна Е човешката душевност. И многопластова.Всеки "различен" човек, който носи заряд и индивидуалност, носи и нови усещания, нови открития образно казано.Ето такива мисли породиха отново разказа! Хубава вечер Стеф! Благодаря ти за споделеното..
цитирай
4. sunflower - тази вечер и аз си мислех за:
16.09.2010 21:48
нощ, луна, митологии ... без мъже .... приличам на гореописаната май :)))
цитирай
5. cefulesteven - :)))))))))))))))Прочетох го с ...
17.09.2010 06:33
karambol5 написа:
:)))))))))))))))
Прочетох го с огромно удоволствие :)))))))))))))))))))
Върна ми доста спомени :)


И аз си върнах с него доста, не само романтичните жени са спецове по щуротиите, а се отнася и за подобни мъже. :)))
цитирай
6. cefulesteven - Сега зацепих-за днес. . . Откъде да ...
17.09.2010 06:35
анонимен написа:
Сега зацепих-за днес...Откъде да зная кога човека е срещу мен?Пак се оплесках.Днес явно доста съм натрупала...Сори.А колегата с реванола, има ли смелост да опита ? То -бариери,то -съмнение , пък проверки, то - ревности...Като че съм престъпник, че посмях да кажа истина.Има ли идея къде и как ... всичко?Защото аз се страхувам повече за него отколкото за себе си ,като жена-нали съм лоша и к....ка, к....ва,п...но, и не помня всичките .Зная че той може да бъде притискан с всичко и т.н.


И този ред от мисли са минали през главата й. Доста дълбоко е разбрана:)
цитирай
7. cefulesteven - нощ, луна, митологии. . . без мъже. . ...
17.09.2010 06:36
sunflower написа:
нощ, луна, митологии ... без мъже .... приличам на гореописаната май :)))


Тази дъщеря на нощта си е доста щурава:) А ти си светъл човек.
цитирай
8. cefulesteven - Искам да погледна и от един друг ъ...
17.09.2010 06:37
miaa написа:
Искам да погледна и от един друг ъгъл. Това, което прави героинята не е безцелна игра:)
Това е външната обвивка на проявА, под която се крие един раним човек.
Нещата не са винаги, както изглеждат за околните.На пръв поглед "повърхностните хора" , се оказват много повече отговорни пред останалите.Или обратното" отговорните" са лустро," балон под налягане".Сложна Е човешката душевност. И многопластова.Всеки "различен" човек, който носи заряд и индивидуалност, носи и нови усещания, нови открития образно казано.Ето такива мисли породиха отново разказа! Хубава вечер Стеф! Благодаря ти за споделеното..



Много точно я описа. Така е.
цитирай
9. kiberdanna - Краят убива:)))
17.09.2010 06:50
Краят убива:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8433963
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112557
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930