Дядо ми работи като вампир на повикване. Има учудваща клиентела. Не може да смогне понякога до изгрев да изпълни всички поръчки и едва смогва да се прибере в ковчега, преди слънчевите лъчи да са го овъглили.


Плаща си данъците като човек. И касов апарат има даже. Разбира се, дейността му е лицензирана, всички закони са спазени. Само не ми е ясно това желание, да ти бъде изсмукана кръвта и да умреш.


Питам го, той отвръща нещо загадъчно. Понякога го казва уж на латински, но той латински не знае. Сигурен съм, че се чуди как да ми отговори. Няма си на представа.


Питам майка, а тя: “дядо ти, винаги е бил безсрамник” и млъква.


Знам, че не й е приятна темата. Съседите се побъркват да критикуват остро семейството ни, че има вампир в мазето. Сигурно, защото те си нямат. Иначе не мога да си обясня, как една от най-истеричните кресли срещу тъй наречения: “вампиризъм в нашето общество”, не издържа преди четири седмици и си го повика. Той даже не искаше да ходи, даваше го обидено, но след дълъг монолог, реши все пак, че не е професионално да постъпва така.


Искам да си поговоря с него. За въдици, за лов, за казарми и други такива неща, които днес, вече няма. Докато беше жив с удоволствие ми разказваше кървави истории. Хубав събеседник, обичам си го. Липсва ми живота в него. Сега един, сериозен. И с делови костюм. Казвам му, че разните му маниери му стоят изкуствено. Той казва, че вампирите трябва да изглеждат от класа. Честно, преди по-имаше такава. Държеше се естествено, малко небрежно, богата душа, разточителна и малко коцкар го даваше. За това му е сърдита мама. Много плачеше като го погребаха, но откакто вампиряса, тя вместо да се радва, че отново е при нас, взе да го нарича: дърт пън. Той й дава всички заработени пари. На него не му трябват. Вампирите нямат много удоволствия. Единственото му е да се суети малко пред мен и да се мисли за аристократ. Такива били всички вампири. Детски приказки, търпя ги. Това му е достатъчно и нищо което може да си купи не го блазни, а печели...Нямам думи! Майка: “кървави били парите”, но ги взима. За мен били, добре. Приемам го, след година се дипломирам и смятам да уча, да речем във Франция. Ще видим, колко са за мен. Аз амбиции имам, по-добра съм от всички връстници. Трябва ми малко родителска подкрепа, чисто материална. Не много. И кълна се, няма да е за дълго, за да не се превърна в неблагодарница, каквато майка не беше, преди дядо да реши и след смъртта си да й помага.


Има крила. Пляска нощно време с тях по покривите. Има и директна връзка с всички сателити и така бързо намира мястото, където е призован.


Понякога ми е любопитно, дали не е болезнено. Той: “глупости, усмихват се на сън”.


Защо го правят, защо го викат. Отличничката на гимназията съм, но не мога да си отговоря на този въпрос. Никой не може.


Едни: “извратеност”. Други: “мода”. Много е популярно обяснението, че сеанса с вампир е нещо като дрога, но по-силно, доставя по-голяма наслада и убива по-бързо. Мисля си, че е заблуда. Твърде убедително звучи за да е истина. По телевизията дават постоянно вампирски истории и някои приемат, че е възможно да е влияние от телевизията. Дядо ми, пък чуе ли това, отваря си устата: “Не е вярно! Онези от телевизията са най-големите вампири! Те са истинските дяволски изчадия, а ние сме чисти пеленачета в сравнение с тях, но това обяснение е глупост!” Разваля му се настроението и май това обяснение е единственото което го вади от равновесие. Говори се, че ще забранят дейността им, това само го разсмива: “Знаеш ли какви приходи има държавата от легализирането ни! Цъ, тая няма да стане!” Обичам го като е такъв уверен.


Питам го, харесва ли му този начин на живот. Той: това не е живот, биологически аз не съм жив, нали знаеш! И все пак: свиква се, като с всеки друг начин на живот.


Не искам да го питам за угризения. Честно, не ми харесва цялата тази работа.


Дори обяснението, че един на хиляда изгубили живота си от вампирски зъби сам се превръща във вампир и самият хазарт, в който залагаш кратък земен живот, но можеш да спечелиш практически вечен, при това в тяло способно на далеч повече неща от смъртното, не ми харесва.


Изгубих един приятел, именно заради това. На осемнадесет реши, че някой ден ще остарее, че ставите ще го болят, че аз ще съм стара и ще имам огромно дупе и лош характер, че отдавна ще съм му омръзнала, той ще пие, а аз ще го бия. Не знам защо беше решил, че ще сме мъж и жена, но предпочете да заложи живота си. И го изгуби. Не вампиряса.


Имаше логика в поведението му, но не мисля, че всички са толкова хазартни натури и са наясно, какво срещу какво залагат.


Най-възмутително ми се струва, че толкова много са нуждаещите се от кръводарители, а други плащат да задоволят глада на вампирите.


Всъщност и това си има логическо обяснение. Дори го чух:


“Бедните и болните не са обществено полезни, а вампирите: са!”


Пак не разбирам. Май отказвам да разбера нещо много просто.


Тези дни след големи скандали, майка все пак прехвърли парите за следването ми във Франция на мое име.


Знаете ли какво ще направя? Ще задоволя любопитството си. Ще си повикам с тези пари, вампир.
 



Новият ми роман може да бъде издаден благодарение на твоя глас тук 

 

липса на предприемчивост - да плащаш, вместо да се възползваш без пари от родовите услуги:))))
Браво, Стеф, пореден хубав разказ!

Браво :)))
Страхотно написано :)))
Няма начин да не е вампирясало детето ..така поне си мисля ...

Разказа ти е много хитър и идеен! Поздравления. Тъй като в живота повече се случва "вампир" да изсмуче силите ти, точно когато ти трябват да направиш последната крачка към щастието в живота си! Вампиризът в обществото използван от хората е явен /и това се усеща на подсъзнателно ниво - тогава ти се нахвърлят с всички сили само и само да не направиш крачката към щастието си или в най-важния момент да не вземеш правилното решение!
За това погледнато от твоя ъгъл разказът е хитро измислен и идеен и без съмнение, някои хора, биха се възползвали от "този вид услуги" и в крайна сметка биха били щастливи.

Кръвопускането има древна лечебна сила! Действа освежаващо и подмладяващо за донора, но реципиентът трябва да бъде много внимателен! Не е лесно да си вампир, Бог да им е на помощ!

Умничка е героинята ми и наивна. Мисля, че това си е състояние на човечеството и си е един вид безсмъртие. Май ще продължи занаята на дядо си:)

И аз така си мисля. Не може да си отиде със своя вечен въпрос. :)

И за теб усмивки.

И без фентъзи, вампирството си е занаят, днес:))))

Поздрави.

Това предупреждение е много важно за кандидатите за практикуването му.

:)))

:))) Поздрави!

:)))