Из "За книгите и хората"

Не бях голям. Мислех си, че съм открил четивото на възрастния и то е криминалната литература. Изчетох всичко, което можеше да се впише в жанр криминален на Едгар Алън По и Артър Конън Доил, всичко преведено на Агата Кристи, Джон Диксън Кар, Морис Льоблан. Намерих стари брошури на почти непреиздавания по времето на развития социализъм, ултра популярен по света Едгар Уолес. Постепенно преминах на Жорж Сименон, Реймънд Чандлър и на един дъх глътнах трите преведени тогава книги на Джеймз Хадли Чейс. Мислех си, че това ще остане единственото че иво до края на живота ми, просто бях вманиачен по него, търсих даже и под камък. Сам си измислях сюжети и хубаво, че не се опитах да приложа някой и извън литературата - въртеше ми се в главата. И нямаше да бъда първото дете с въображение, изпатило си от собствените си фантазии.

Не може да се отрече - живеех си в интересен свят, но когато много ми липсваше нова книга, беше наистина потискащо.



Помня една дълга лятна ваканция в селото на баща ми. Училищната библиотека беше единствена, но сега - затворена, а и едва ли щях да намеря в нея нещо непрочетено. За сметка на това в затънтеното иначе село си имаше доста колекционери на книги. Купуваха си всичко ново - от интерес, като мебел, като хоби. От влечение към книгата или желание да притежават нещо, което ги правеше да изглеждат в собствените си очи по-интелигентни. Или от истинска любов към четенето. Изглежда, беше някаква мода, съчетала в себе си всички възможни причини да се купи книга. Но честно, по-късно съм се удивявал на заглавия, които нямаха нищо общо с бита или духа на тези хора.



Сега ще стане въпрос за едно от тях. И ще си призная, че точно тази книга и до днес не съм прочел до край. Без страх и срам, без бой си признавам. Става въпрос за книга, която сега усещам и разбирам донякъде. "Процесът" на Кафка. Разбира се, бях чувал името му, но то не беше сред фаворитите ми. Обаче всичко, което намерих от любимците ми в библиотеките на тези хора, вече го бях прочел, а заглавието ме привлече и нямам друго за четене. Разгръщал я бях и друг път, но винаги е имало нещо по-интригуващо, което да прочета. Този път нямаше. Дръпнах книгат а. Човекът, който я имаше, явно също не я беше чел - не ми каза, че си е неподходящо четиво за мъж на възрастта ми.



Върнах му я още на следващия ден. Мрънкам, ядосвам се, казвам, че това нещо няма никакъв, ама никакъв смисъл. Очите на селянина - колекционер на книги ми се смеят, чак се просълзяват от смях, но си мълчи. Накрая заговаря за друго. Тъй като съм скучаел, да ме вземе на каруцата с него до лозето. Нямам против, близо до лозето е Дунав, а никой не ме пуска натам без възрастен.

По пътя дърпа каишите, магарето спира. И ме пита човекът:

- Да чуваш магарето ми да реве?

Чудя се какво го прихваща.

- Погледни този знак.

Гледам го - "Спри, осигури предимство!".

- Мислиш ли, че магарето вижда някакъв смисъл в знака? Но не реве срещу него, както ти срещу книгата, в която не видя смисъл. С това магарето ми е по-мъдро от теб.


Още от колонката ми в Буквите, тук.


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа" може да излезе, благодарение на гласа ти, тук. 

Магаре, магаре, ама и от него има какво да се научи.
И аз я имам тази книга, но някакси ми е трудна за четене. Процесът, Преображението, Замъкът, трябва да ги прочета, само ми прашясват в библиотеката.

"Преображението" е един от сборниците разкази, които много, много силно са ме впечатлили, но съм го прочел доста по-късно от описвания период. И макар да си е истинско преживяване, когато книга толкова те грабне, колкото са ме грабнали тези разкази, пак по-скоро ги почувствах, отколкото да разбера всичко. Кафка от магията наднича към реалността, докато ти от реалността към магията:) Което за мен е еднакво рядка дарба.

Поздрави.

"Простотия до шия!"

Нали си прочел "Преображението". Та в тази новелка е казано всичко за Кафка и от Кафка. Той сам казва "Роден съм да живея в самота". А неговият герой с име една единствена буквичка "К" също казва много!
Привет от Вал!

Една от новелите повлияли най-силно в живота ми. А сборничето с писмата му: "Роден съм да живея в самота", трябва да си го намеря и да си го прочета отново. Няма да престана да се възхищавам как болести и слабост, могат да се превърнат в такава сила. По някаква случайност, точно сега си чета "Покана за екзикуция" и като споменах, че ми е повлиял в живота, впечатлен съм, че е повлиял в творчеството такива колоси като Набоков. От всякъде надниква.