Утре потегляме, с жена ми и с малкия, голям човек. Кучето, котката и хамстера остават. Остават и грижите, не че са много, но хора сме - имаме си ги. Нямат свършване, но сега поне десет дни: планина, море и релакс, доколкото е възможен за човек, като мен, който и сънувайки си води записки, нахвърля резюмета и дори на два пъти се е опитвал да вземе интервю от най-кошмарните си образи. Багажът вече е почти събран. Един куфар, една мешка, два сака, плюс чантичките, които всеки от нас си носи на рамото.
Има още малко за прибиране...

И внимание, оттук започва антиутопията.

Гледам на масата 13 /тринадесет/ зарядни. Ще ги приберем накрая. Струват ми се повече, отколкото трябва. Нещо не разбирам. В момента няма и кого да попитам. Жена ми е в съседната къща, при майка си. Преправя на шевната й машина, рокля за морето. Тийнейджърът е навън, играе си с приятели, казва си "чао" и така нататък. Остава ми сам да разреша рогатата загадка.

Четири зарядни за общо четерите ни телефона.
Един за нетбука /ха-ха-ха-ха, знам, че мнозина вече шумно са въздъхнали и си мислят, че щом съм на почивка и те ще си починат от мен, но нямааааа/. Стават пет зарядни устройства.
Едно за пиеспито на малкия. Стават шест.
Трите за трите МР4. Стават девет.
Две за двата фотоапарата. Стават единадесет.
Едно за електронната ми цигара. Стават дванадесет.  

За какво ще да е тринадесетото? Цял час му мисля. Търся в какво мога да пъхна жака и открих малък, замаскиран вход...под лявото ми зърно. 

Включих се, за да пробвам и колкото и трудно да ми е да го призная, в тези електронни времена съм започнал да ползвам и електронно вдъхновение.
 

Приятелски съвет - колкото се може по-малко връзки към нета! Почивката е и почивка от него:)

То няма да имам и кой знае колко време. Програмата ми е пълна и много весела, а и купчината зарядни на масата, наистина много ме стресна. Не съм обръщал внимание как се е трупала все повече и повече електроника...

Поздрави и усмивки.

Самото тръгване е цяла жива история... То както е тръгнало, ще се върнете от морето с роман.:))) Поздрави в къщи и да си изкрате хубаво и слънчево! На добър час и добър път! И... вдъхновение!:)))

Така се получи:))) Наистина започва обещаващо. Благодаря ти от сърце за пожеланията:)

Екстра!
Само внимавай с тия машинки - неверни диванета са, дават накъсо понякога ;)))
Приятно да е :)))

и честито за новата книга, стеф.
и да си изкарате добре)

BUON VIAGGIO!!!
I mnooooogo snimki...

Ще гледам да си прекарам приятно въпреки удобствата им. :)

Благодаря ти, благодаря ти. А книжката излезе точно навреме, че да ми е още по-сладко и удовлетворено. Много й се радвам, текстовете й ти харесваха, преди още да знаем, че ще излязат в подобен формат. Усмивки, усмивки, Еми!

След малко тръгваме. За снимките, интересни ще са и за мен, после да ги разглеждам. Особено тези които ще направя първите няколко дни. Да видя в тях как гледам на родния си град, когато отивам в него, като на курорт. Чувството наистина е много интересно. Поздрави и прегръдки, Миледи.