Когато не си заслужава да отговарям, обикновено не си губя времето. Не, че не съм допускал грешки или не съм се подавал на слабости. Не, че не съм се и забавлявал, което разбира се е от глупаво, по-глупаво забавление, а и няма смисъл да се лъжем - много скучно забавление.  За това в множеството случаи отговора ми е достойния:


Мълчаливо презрение. И вродено и доразвито от живота умение, да гледам в очите безочието.

.

Nedei da si gubish vremeto. Prekaleno cenno e.:)

Да:))))

тези хора потвърждават нещо, което всички знаем - че имаш талант. Докато те са никои.
Поздрави и повече се радвай на морето. Те не заслужават вниманието ти:)

Погледа определено си го дoкарал на презрение.
Толкова й трябва на жалката душица, дебнеща зад ъгъла да нападне винаги в гръб.

Наистина. А вечерта в момента е невероятна.:))))

:)))

Прави каквото трябва, а да става каквото ще.

Валя :)

Това е един от принципите на който съм останал верен. Поздрави:))))

радвай се на това,което ти се случва,а дребните душици не застават срещу теб за да ти излеят простотията си, те го правят когато са скрити, та било то и зад един сайт. Поздрави за всичко!

TO4NO TAKA!!!!

гледаш в очите безочието...интересно звучи, нещо като да разменяш погледи със слепец.:)

Много, много усмивки!!!

А толкова по-весели погледи имам:) Най-усмихнатия ти пращам.

Абсурдът ще е пълен, ако слепеца, започне да поучава, колко са хубави цветовете, как трябва да си отвориш очите за тях и т.н. и т.н. Ще е пълен и много ще прилича на някои от нещата, които се случват тук:))))

няма по-добър театър на абсурда от виртуалния - хората тук често забравят, кои са Там, в невиртуала, хваща ги своеобразна амнезия или казано по просто, самозабравят се.

Според мен са изгубили онази тънка линия, за която говорихме вчера в твоя постинг. Която разделя реалното от въображаемото, естеството от изкуството. Премесили са едното в другото. Така фантазията им деградира в самоизмама. Реалността с илюзиорната представа за себе си.