С пристигането ни в Пловдив, разбрахме, че е открит най-големия терариум в България. Понеже сме природолюбители и имаме приятели от цял животински свят, полюбопитствахме. Не предполагахме обаче, че ще се окаже толкова приятно. Първо: момчетата от персонала се оказаха много, много любезни, общителни, сладкодумни. Второ: колекцията е наистина интересна. Трето: срещнахме се с един добър свой познайник - най-старият коцкар в човечеството. Четвърто и най-изненадващо, оказа се, че пак има блогърска среща и видяхме лицата на някои от познатите келеметорстващи в блога. 


Блог - келеметор 1. По писанията му ще го познаете.



Блог-келеметор 2. Този пише само анонимно.



Блог - келеметор 3. Този ми е любимец. Сещате се кой е.


А ето и дългоочакваната ми среща, с един мой духовен учител, най-стария коцкар в историята:



"Значи ще изкушаваш, така ли, а?!?" - това чух да изрича Неслънчице.


 
Сега, сериозно, терариума е наистина разкошен. Намира се недалеч от автогара Юг и няма да съжали, никой обичащ природата, ако се отбие. 

Поздрави на двама ви! Големи смелчаци сте.:) А "изкусителят", всъщност, каква порода е точно? Доста е страховит...:)

Малък питон е, друго не знам. Но изобщо не е страшен, много е кротък и послушен. Котките и кучетата се по-своенравни. И на допир е много, много приятен.

Язък:(( Вчера имах "за убиване" към половин час на автогара "Юг", но не съм знаел:((

Е, имало е промисъл. За следващ път ще знаеш. Поне си близо и все ще имаш път. И трябва да ти кажа, че съвсем малко от снимките пуснах. Много, много може да се снима там. Пожелавам ти приятно прекарване, а и на себе си го желая, защото знам, че пуснеш ли твои снимки, в някои отношения, ще е по-ефектно и от присъствието ми, наистина.

Това питонче може да се нахрани с Блог-келеметор 2 :))
Поне във варненския терариум даваха такава опция.

То за това толкова се крие и пише само анонимно. Ние пък вкъщи си имаме хамстерче, но си имаме и котка. Добре, че кучето ни го пази, като излизаме, иначе сигурен съм, тази хитрата, ще намери начин да вдигне решетката, която служи за капак. Но в безопасност и зад стъклото е голям куражлия.

А във варненския терариум не съм бил и ще трябва да го посетя. :)))

разсмя ме! Браво, разпознах ги тутакси!

Бррррр....това няма да го докосна и милион евро да ми дадеш...!!! Дори като ви гледам на снимка..ми става лошо..не ,не..имам страхова невроза от този тип влечуги!

Големи сладури са:)))

Изглежда е част от защитната им реакция да предизвикат такива чувства, но честно приятни са и на допир. Все едно обувки, чанта, колан или каквото и да е било от естествена кожа. Не са и студени, както се очаква.

Освен това са и много мили животинки. В много от терариумите си бяха толкова мило и любящо сгушени една в друга и най-отровни змии, че ни затрогнаха. Друг е въпроса, че не всички са толкова безопасни, колкото свикнал с хора, питон.

Но всеки си усеща, кое му е симпатично и кое не. Усмивки, Миледи.

и аз така си мислех и бях убедена, че никога няма да пипна змия. Та аз настръхвам само като ги гледам по телевизията. Обаче се оказа, че наистина са много интересни същества отблизо и съм много доволна, че успях :)))

Браво на вас! Хубава разходка!
Обожавам терариуми и аквариуми, а веднъж и аз имах щастието да подържа в ръце питон-албинос! ;)))

И аз искам и някой ден ще държа и питон - албинос. Дано по-скоро да посетя и такъв аквариум, като онзи, за който пусна постинг преди дни.