Прочетен: 3605 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2015 11:53
-Кажете!- Кого търсите? Попита Тико непознатия на вратата.
-Здравей брачет!- Радваш ли се да ме видиш?- Ето ме бе! -У Совия!
-Здравей! -Най после дойде да видиш София! Започна разговора Тиков без да се сеща още за името на този братовчед и изобщо кой е. Но го покани за да не се изложи.
-Абе и Совия и тебе искам да видим. Каза новодошлият и седна с маниер на фотьойла. - Подочух некои работи, та за това дойдех. -Да си поживеем.- Нема по цел ден да окам по овците я. -Така е окал и тате и на тате татко му и така до дека се сетиш назад. -Ма я веке, че спрем да окам. -Па я ли съм най-будала у село. -Сите заминаа на некъде и се чува сите станали ора. -Оно и на бай Ставри щерката Гуна общата замина, па се невърна. -Щом и она е успела!? -Па я ли съм най простио? -Чух от тате, кога беше трезвен, че имал брачед у Совию. -При него че идем рекох. -Он сега е у добро положение. -Не може да не помогне малко. -Некой левец да подаде и некоя службица да намери, па това стига. -Може и шефьор да станем на некой големец. -Сакам да карам с църни очила, църен жип с църни джамове. -Ее.....е, де късмет?! -Да ти кажем брачет дълго мислих. -Накрая се реших и фърлих гуменяците на дворо и наденах маратонките. -Позамих се у легено, избръснах се и като се сресах направо левент. -Па тая година по жътва, че направим двайспет годин. -Млад съм, убав съм, па съм и силен. -Че успеем. –Тръгвам си рекох. -Нема я да съм най-простио. -Обаче брачед да ти разпраям ка слезнах на Гара Совия онемех. -Па она е по голема от наше село два пъти. -С кон да я обоколиш не можеш. -Маму му е........м. -Два часа се лутам, небо се не види. -Въртим се ко заклано пиле около дръвник и на никъде. -Пусто не смеем и да питам да се не изложим. Стисках, стисках, па накрая не издържех и попитах един с бомбе: - Ало, пфю, бе да знаеш на къде е Совия? -Тоя ме погледна бърже и още по-бърже ми скрои капата. -Добре, че излезна човек. -Качи ме на едно стълбище дека се движи. -Сърцето ми се покина до де се качим горе. -Накрая рипнах и стъпих на здраво. -Кога се огледах краци ми се огънаше ченето ми се свлече доземи, а очите, като яйца на очи. -Па я толко народ и толко рейс ни съм видел ни съм съновал. -Как стигнах до центъро нема да ти кажем, че ще умреш от смех, а па я от срам. -Веднага почнах да учим улиците. -Сакам, като ме попита некой за некоя улица не да се червим като селяк, а да дигнем пръст и да посочим. -Ем улиците учим, ем гледам народо. -Не знам от кой съм придобил тоя усет, но като видим нещо го помним.- Много место има у мойо мозък, оти от малък празен го държим. Ората кога учиа, я по овците оках. -Оках, оках, ама вече нече да окам! Видим яз, сичко видим! То не са дреи, то не са прически, то не е чудо! Сичко видех и запаметих. Викам си нема да одим у брачеда, като див селтик да го излагам. -Ще се острижа, ще се наресам и чак тогаз при брачеда. -Ойдох у една берберница. Цена- четири лева. -Бре!? -Па я не съм дошел от майната си да се стрижем при най-долнио берберин. -Поразпитах тук -таме. -Оказа се, че най-добрио бил Капанов. -Направо стилист. -Още щом застанах пред офисо разбрах, че съм на правилното место. -Посрешнаа ме двама, ама ного модерни. -Чупиа китки, кършия чупки, мижаха, гледаха. -По едно време единио скочи и изока:
- Жорж открих визия! Жорж също подскочи, каза :
- Ох! -И се фана за устата. -А! -Па я тоя го познавам. -Брачед. – Познах го бе ! -Па това бе Гоьрето педерасино от наше село. -Мараба бе Гоьре! -Как си? -Викам аз. Гоьрето пак подскочи, пак рече ох и побегна като бит педераст по едни стълби. Другио ме подфана подмишка и ме тури на един стол. Кръцна от тук, кръцна от там , нареса ме на лево после на десно. Накрая ми фърли един лак и изока:
- Божествено! -Платих двеста и педесе лева с ДДС и си тръгнах. -Глей кво нещо. -Едно стрижене па кво самочувствие дава. -Усетих как ми се забави походката, как ръцете ми избегаа в страни от телото и леко се прегърбих. -Това некъде съм го видел и съм го запомнил. -Баш сега да имаше некой да ме попита дека е “Алабин”, па я да го погледнем из отгоре да му посочим с пръст надолу и да му речем: - Па настъпил си го бе селтик. -А, брачед? -Кво ще кажеш за прическата?
-Перфектна! Оцени Тиков прическата и още се чудеше, кой е този братовчед.
-Брачед да ти кажем после кво стана. Продължи безумния си разказ младия гост на Тико.
-Скърших по Витошка и я минах целата ,па повърнах назад. -Гледах за кустуми. -Най-скъпио костум беше у ботико “Минчев стил”. -Щом е най-скъп требва да е най-убав. -Точка. -Купих го без да се замислим. -Тъкмо да манем към едно такси, що да видим? -Гуна! -Гуна общата бе! -Седнала пред едно кавене, метнала крак връз крак и заголила кълки до гушата.- Абе долових некаква промена, ама си е она. -Оно джука ли е като джука, оно цици ли са като цици? -С компресор ли ги е духала? -Па като знам що е дашна, два пъти и се израдвах . -Мараба бе Гуне! -Как си? Гуна подскочи и изрева:
- Простак! Тая па уруспия до Гуна се облещи и рече:
- Гери. -Какъв е тоя селянин бе? Веднага усетих, че направих грешка. Шмугнах се у първата прека и право при тебе. -Ако! -Па и Гьоре и Гуна не са дошле научени, па я сега ги гледай. – Имат модерни дреи, обноски и маниери. -Щом съм стъпил на жлътите павета, че се научим. -Връщане назад нема. -А брачет, прав ли съм?
-Абе то иначе си прав, но да те питам кой беше ти, че не съм те виждал от малък? Успя да измисли как да стигне до истината Тиков.
-Знам, че ще ме питаш! Оно и я не съм те виждал, ама сме си кръв. Прадедо ти Тико имал жена Тинка. А бабата на баба Тинка била от наше село. На сестра и щерка родила женска, а па тя била буля на вуйчо Боре, а бате Боре е брат на мама. Та по майчина линия с теб сме много далечни братовчеди.
-Какви братовчеди сме с теб бе? -Аз не съм чувал ни за баба ти Тинка ни за баба ти боровинка. -И даже името ти не зная. -Хайде моля те да си вървиш, че имах лош ден днес. Каза Тико и отвори външната врата.
-Еееее, брачет не така бе! -Поне сто, двеста хиляди да ми дадеш да ти е чиста съвестта. -Разбрах, че три милиона евро си зимал за некаква нивица.
-Марш навън бе келеш! -Три милиона евро съм взел! -Хайде сиктир! Развика се Тиков и хвърли багажа на госта си пред асансьора.
-Три милиона! -Гадове мръсни! -Измамници! -Братовчеди! –Баби! Тинки разни! -А ше ви се на всички! Крещеше Тиков на ръба на инфарктта.
Аз не, но Тиков може и да стане. Аз правя грешки, а Тиков ще ги поправя с малката си отвертка. Но си толкова прав, че дори не можеш да си представиш. Браво!
Дано не дойде някой братчет от Сърта или Делиормана, че фърлим гуменяците от смях!
nalia
Дано не дойде някой братчет от Сърта или Делиормана, че фърлим гуменяците от смях!
nalia
Така е. Диалектът в разказа е най-вече от шоплъка та чак до врачанско. Повече ме кефи македонският диалект, но и морският. Обичам ги всички.
Искаш да кажеш че трябва да се изразявам в рими ? При толкова много поетеси в блога... Отказвам.
Мисля, че е : То ще направи. А Тиков е ,като нас всички, няма да си отиде жив от живота.
Искаш да кажеш че трябва да се изразявам в рими ? При толкова много поетеси в блога... Отказвам.
Как така ще римуваш в коментарите!? Сакън! Това е моя реплика. :-)))
Забавлявай се. Честит празник и наздраве! Пийни си и ако трябва пропусни две букви. Днес е празник на рибари, на банкери и на шарани. :-)