Купих странното същество от изпаднал в незавидно положение художник. Разпродаваше имуществото си на десетократно по-ниска цена от себестойността му и пак правеше отстъпки. Изглеждаше напълно откачен, но от маймунката си не желаеше да се ...

Днес в колонката ми в Буквите: "За щастието, нещастието и споделянето им" - отзвук на отзвуците след последното литературно събитие и блогърска среща: Тук
И още от главнита страница на Буквите: 

„Ако пак забрави за рожденият ми ден ще го убия!” – реши, после започна основното почистване. Искаше да е свежо всичко. И тялото и дома й, за да е свежа душата й. Напоследък тренираше усилено, свалила беше някой килогра...

Тровеше се, изглежда с алкохол, възможно е и с някакви отвари, дочух, че разбира от билки. Тровеше се най-вече с мисли и на това, ако му викат любов. Много с него не можеше да се говори, а някога бяхме приятели. Е, приятели е силна дума,...

А когато лудите се налудуват?
Стефан КРЪСТЕВ
 

Хлапетата изнесоха телевизора. Едното беше мургаво със сини очи. Другото не беше мургаво, но имаше цигански очи. Хубавци. Дано не потрошат всичко. Асансьорът не работи. Етажът е единадесети. Чудя се дали да ги мъча още или да им кажа да ...

Изчадието стоеше на един клон, береше и ядеше праскови. Имаше големи за орел криле, малко за човек тяло. Разголени бяха раменете му, част от гърдите и бедрата му, шията и половината му лице. Останалото покрито с пъстра като палитра перуш...

Откакто я помня беше с влошено зрение и често главоболие, а познавах я от малка. Беше ми нещо като котенце дресирано да свива на рамото ми и да дреме или да се гали по дланта ми. Хубава стана по-късно и не можех тогава да си представя, ч...

Около два след обяд взех да се забавлявам. Здраво ме наредиха колегите. Не, няма да рева, ще се смея. То без друго и смешно. Ще се оправят нещата, всичко ще си влезе в релси, а това някой ден ще го диктувам на мемоариста си. Разбира се, ...

Един си има парите, друг славата. Трети талант, а четвърти самочувствие. Момичето от отсрещния прозорец има плитки, а комшийката срещу вратата ми: цици. И то какви! Дъщеря й си има синя панделка, а баща й – простотията. Изсекне ли ...

Бравата се повреди преди десет години. Отвън можеше да се отваря, а отвътре само като завъртиш ключа в ключалката. Тя ключ нямаше. Не помнеше имала ли е някога, а ако е имала кога го е изгубила. Както много други неща не помнеше. И не й ...

Всеки понеделник, колонката ми в Книгите, днес в нея: Има хора с души - замъци и души - затвори, с души - градини и души - прерии, корабни трюмове и обсерватории, домашни огнища или тераси виснали над празното космическо пространство на ...