Из "За книгите и хората"
Бил съм дете - на девет и половина-десет. Въпреки това женското обаяние на младата библиотекарка ми въздейства силно, много силно. Сигурно е била стажантка или е замествала титулярката, била е назначена пробно или...

Похвали ми се. Сияеше. Бутна кутията в носа ми. Усмихнах й се, за да не ме цапне с нея по главата и да ми направи сцена. Дала си беше парите за последната шарлатания, но този път нищо няма да й казвам. Няма. Ще понеса мълчаливо глупостта...