Аз съм рошав и безсмислен. На двадесет и три съм, а в момента нямам приятелка. Имам пари, имам и работа, имам и изпити, имам и електронна поща и гневно писмо от баща си, имам и неща които не разбирам, че от време на време и проблеми, н...

  След полунощ гръдта й се отваряше като хралупа и можех в нея да пъхна ръка, и ръката ми не беше ръка, а пера и можех да свиря по сърцето й превърнало се в арфа с живи струни. Поглъщаше ни собствена ни мелодия и телата ни започваха да с...

  Стоеше сякаш дремеше, но устните му потреперваха и очите премигваха. Лицето му ни красиво, ни грозно с правилни, но не и привлекателни черти приличаше на маска застинала в един трудно разгадаем, много противоречив израз. Изглеждаше оза...

  Стана толкова тихо, че помислих, че съм оглушал. Митра спеше оттатък. Сигурен съм, че не я събудиха. Нахлуха безшумни и бързи като призраци и ме повалиха на пода по лице. Не успях да затворя книгата. Унасях се над нея, но се стараех да...

  Приличаше на сън, но спеше само тялото. Мислено излизах от него, губех ориентация. Апартаментът беше и не беше моят. На една от стените имаше изписан с втвърдена слуз знак, напомнящ за нещо лошо. Няколко от стаите не познавах, а другит...

 Уволниха един учител. За това, че е посегнал на ученик. Звучи редно, ако се премълчи другата страна на историята. Че ученикът е криминално проявен, че е хвърлял предмети от прозореца на улицата и е подлагал живота на случайни минувачи н...

 Натискаше му се най-безцеремонно и му шептеше мърсотии в ухото. Тя махна на таксито, а той не беше в състояние да мисли разумно, въпреки животинският си инстинкт за самосъхранение. После почувства лекото убождане във врата и се опомни п...

  Кучето лежеше бездиханен. Така му беше прякора, иначе живееше по-зле от куче. Бездомните псета си имат общества, другите дом и господари. Той ни едното, ни другото. Не говореше разбираем език. Вибрираше с език, мънкаше, плюнчеше се и п...

 Трябваше да бягаме.
Да й обяснявам на дълго и широко беше немислимо.
И не съм свикнал да говоря истината. Истината ме заблуждава, връзва езика ми, преиначава света ми. Истината е най-голямата фалшификация.

 „И рече лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?”
 
Лука /13: 7/

 Пак си мисля за ценностите. Какво се движи по улиците, мръвки ли? Мръвки, опаковани в дрехи, a улиците даже не са точно улици, а поточна линия, конвейер, който носи тези мръвки към поредната манипулация и разфасофка. Една жена окъснява ...

 Безсилна бях и толкова исках всичко да свърши…
Толкова се боях и исках да свърши…
Да се събудя.