Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и дом...

Приличаше на насмешливо трето око. На дупка от куршум в челото. Винаги съм харесвал бенките. Тази беше отвратителна. Имах чувството, че диша. Разваляше симетрията на цялото лице. Привличаше погледа към себе си. Избождаше очите. Гълташе п...

Имаше едно идиоматично хоби. Ходеше на риба. Все на едно и също място, край един и същ вир. Наоколо камъни и гущери. И марсианци не биха оцелели, но той стоеше там с часове. Сигурно за това нещо не беше на ред с ума му. Не мога да си го ...

Вижте, аз ще ви сътруднича.
Всичко ще си кажа!
Аз не бих я наранила камо ли убила!

Не му стигаше, че прилича на майка си, ама едно към едно. Само дето беше още по-префинен и от нея. Не му стигаше, че беше слабичък като вейка. С едни такива дълги пръсти и изрисувани ръце, че се смееше тихичко когато се засмееше и се сме...

В началото и харесваше. После й омръзна. После й се гадеше. После престана да го слуша, но го чуваше. Не желаеше, но го чуваше. Блудкаво чувство плъзваше от гърдите й надолу.
Искаше й се да го убие.
Да го хвърли на лъвовете или да обър...

Не, някога не ми правеше впечатление, но вече не можех да издържа.
Влакът сигурно закъснява, имам чувството, че ако сляза и бягам покрай него ще го задмина.
Трябва да стигна по-далече. Възможно най-далече, за да престана да мисля за не...

Не, нямаше да е самоубийство.
Нищо няма да сторя, бавно ще се изплъзвам. Бавно ще се изплъзвам от шепата на живота. Нищо няма да сторя. Не е същото. Бавно ще се изплъзвам.
Влизам в хипермаркета. Ще спра инсулина. Толкова е просто. Не е...

Понасям ги зле, а когато съм угнетен ме убиват.
Не губя разум – губя тяло. Тежи ми, боли ме. Нося го като прогизнала дреха. Влача го и очаквам по пътя да се разкъса. Така е в тежките случаи. В останалите ми се разминава с главобол...

Не можех да я понасям.
Тя също не можеше, но си говорихме мърсотийки.
Сношавахме се като животни. Понякога се залъгвахме, че ни е добре. Нямаше причини да се разделим, още по-малко да останем заедно.

Само веднъж се почувствах щастлив.
Не когато с нея правихме любов. Беше фантастично, никога по-късно не е било толкова хубаво с която и да е било от всички. Но малко по-късно се почувствах истински щастлив, малко след като тя ми даде да...

Трябваше да отида някъде. Другаде, по-далеч. Не тук където съм. Не тук. Тя е прекрасна, но случайно се срещнахме. Винаги е прекрасна случайността. Не беше предвидено, забравих дори какво предвиждах преди дни. Някъде другаде бях тръгнал, ...