НЕКА ВЯТЪРА
се прави на духовит,
и върви където си знае,

има една жена
която щом премине по улицата,
часовниците спират - дори швейцарските,

Когато е съблякла устните
от римите и смисъла на думите
и само жаркото дихание

Защото пеперудата е пъстра,
гневът отдавна ме разсмива,
чудовища заключвам в мелници,

Винаги ще има хора, които ще градят дори под бомбардировки. Малко са днес подобни новини, за това съм още по-щастлив, когато ги има.
Нова електронна библиотека. От главната страница на създателите й: 
bukvite.bg

Дълго ме увещаваше да се съблека и вляза при нея във вира. Нямах бански. Не смятахме да се къпем. Просто излязохме. Не знам какво й хрумна. Свиркаше ми, събуди ме и ми викна да тръгвам с нея. И аз не знам, защо я последвах. Интересно ли ...