1. Смъртта на Тангра

 

Преди десет и половина сайта много се развоня. Разголиха зъби дори някои нови, посетени до този момент двадесетина пъти за месеци, а малцината им читатели ги имаха за уравновесени хора, с широки разбирания, изискан език и кротък нрав. Впечатление, което в тази знойна сутрин напълно беше разбито, но точно това беше звездният миг, на тези горепосочени блогъри, който ги прати директно из челните места на класациите, разбира се, след виртуално разпъвания, пребиван с камъни, на кол набиван, наричан “негодник” и “абсолютен гъз” вече и реално мъртъв блогър. Тролите бяха в стихията си. В някои апартаменти родителите изключиха интернет, за да скрият картинката от децата си, в други това направиха децата, за да не се червят от срам, докато гледат зачервения си от страст, родител пред компютъра. Две поетеси, независимо една от друга, написаха реквиеми за трагично загиналия свой приятел и в следващите месеци, независимо една от друга получиха неврозите си, в следствие на враждата, която предизвикаха заради римите си в любимата си социална мрежа. Трябва да признаем, че колкото даровита беше едната, толкова бездарна беше другата. Трябва също да признаем, че колкото даровита беше даровитата, толкова бездарен стих написа, а колкото бездарна да беше бездарната, толкова даровит беше стиха й – може би, най-силния и единствено истински стих, написан през целия й живот. След, който наистина много, много страдаше и остана с впечатление, че това е най-слабата й и най-пошла творба. Приятелите на Тангра, всички като него, любители на теории за световната конспирация се разделиха на две. Едните го упрекваха в лош вкус и цинизъм, другите държаха, че “чифутите са убили един от последните истински българи”. Преди дванадесет за минути цъфна постинг на мъртвеца, които за известно време разсея всякакви съмнения, че “задникът е жив и се мъчи да привлече внимание”, после според административна бележка към развълнуван от скандала блогър се разбра, че постингът е излязъл автоматично, а покойният /с тази бележка администрацията потвърди трагедията/ е използвал опцията за по-късно публикуване на материала. Екипът на социалната мрежа е деактивирал постинга за да не се пречи на разследването. От този момент гнева се изля върху тях, макар мнозина още не бяха запознати с тази последна новина и предизвикваха Тангра, да си “покаже страхливата физиономия” и да престане да се подиграва с чувствата на читателите си. 

Двама меломани в знак на прискърбие пуснаха два кавъра на “Дете на времето”. Познатият и обичан от много в мрежата, изпълнението на Ингви Маустейн. Непопулярният на “Грегориан”. Под постингът на популярният за броени минути се натрупаха сто четиридесет и четири прочувствени отзива в които анонимни и неанонимни, познати и непознати, съчувстваха на болката по изгубения приятел. Под постингът на непопулярният за двадесет и четири часа се натрупаха дванадесет обидни коментара, в които го упрекваха във вампиризъм, мършоядство и гавра с паметта на един истински достоен човек.

До вечерта имаше около тридесет различни материала за нови доказателства за консперативните теории, като във всяка една ставаше въпрос, че социалната мрежа е в съучастие с тайното общество, което иска да срине устоите на обществото ни.

В този ден администраторите се наложи да действат нетипично за политиката на мрежата, твърдо. Имаше единадесет бана и сто четиридесет и две предупреждения. Цял екип беше на линия за да се справи с модерирането на изпуснатия от бутилка дух. В следствие на напрежението, имаше конфликт, дълго натрупваната с малки събития неприязън между двама от модераторите избухна, в последствие, седмици по-късно, това струва работата на единия, чиято съдба продължи оттук – насетне далеч от социалната мрежа. Случката го накара да вземе решението над което дълго време се колебаеше. Емигрира зад океана, приятелите му, които уж го очакваха там си имаха своите проблеми, но благодарение на тях се запозна с други свои сънародници, а компютърните му умения, помогнаха за източване на чужди кредитни карти. Близо четири година живя почти царски, а на петата групата им беше разбита. Той осъден на осемстотин години затвор и четири хилядолетия да не доближава по-сложен механизъм от часовник на пружина. Още е някъде там зад решетките.

Но да се върнем в най-кризисния ден на социална мрежа weblog.bg. Малко преди 17, специалните части предотвратиха доста голяма беля. В четири жилища и две квартири бяха натръшкани по подовете следени от дълго юзъри на възраст от 16 до 34 години. Двете групи леви и десни ултраси, влязоха първо във вербална война, с която модерацията не успя да се справи или волно изпусна. Няколко часа момчетата съсредоточиха вниманието изцяло върху себе си, упреквайки се взаимно, че поръчката за убийството на блогъра е на “израелски агенти – леви боклуци” и на “американски агенти – десни боклуци”.

Трагедията на един от системата се превръщаше в жалка пародия, докато увлечените в битката не си уговориха место за реална среща. И щеше да се случи, но беше предотвратена, а арестуваните до другия ден освободени, защото не можаха да им бъдат повдигнати обвинения.

Най-странно е, че повечето от участниците точно в този конфликт, изобщо още не вярваха, а някои не вярват и до днес в действителната смърт на Тангра. За повечето от тях той си остана един лигав негодник, самозванец и “педерасче което не е успяло да пробие в театъра”.

Три месеца после имаше остри критики по мрежата, че репресивния апарат е превишил правата си, на които не се обърна много внимание, понеже беше един от случаите в които въпреки твърдостта си, полицията действа целесъобразно.

В този ден, както по-късно се изрази един от админите, “двукилометров член да се беше появил в небесата, нямаше юзър да го забележи.” По-красноречиво описание на настъпилия хаос, така и не успях нито да намеря, нито сам да измисля.

Въпреки, че преди изтичането на деня беше потвърдено официално, че блогъра Тангра е умишлено умъртвен, а на другият ден информацията заемаше първа страница на почти всички ежедневници, много от разгорещените в препирнята не са убедени и до днес, че нещо подобно се е случило.

То и започна на шега. На 31.08. в 00.45. минути излиза кратък материал от мъртвия вече:

“Уби ме глупака”

Дотук са му стигнали силите. За още една думичка са се оказали недостатъчни. Както и по-късно се изясни той е познавал добре убиеца.

“Ти пък уби мен! Ще ми кажеш ли какво имаш впредвидJ)))» - беше първият отзив от една позитивна към всички останали блогърки. Никой не прие думите му буквално.

Взеха думите му за забавна идиотия, която нямаше общо с обикновено злъчното му чувство за хумор.

Блогърът Гълток Дълбоков, един от десните ултраси арестувани на другия ден не е можел да спи. Понеже нямал с кого да си допие бирата и понеже не живеел далече от Тангра, решил да изтърпи бътвежите на «задръстения ентелектуалец» както наричаше Тангра, сред приближените си, вместо да си говори сам. По постингът решил, че Тангра също скучае и без да направи опит да се свърже с него, тръгнал да го намери у дома и дори да не иска, да го извади навън. Полицейските коли доста го стреснали, малко след туй видял да качват тялото на Тангра в линейката и отрезнял напълно.

Тичешком се прибрал в дома си и написал първия от нелепите си отзиви:

«Що не каза, кой те уби, глупак!»

Дори почакал малко за отговор, а после изсипал тринадесет постинга с език, който ми се струва неуместно да цитирам тук, въпреки, че много повече хора вече му се насладиха, отколкото може би, книгата ми ще има честта. Знам за случая, в който една наскоро заченала жена, претърпяла докато ги чете, спонтанен аборт. Самият аз докато ги препрочитам, не знам дали да се смея или да плача, макар те да бяха само кратка прелюдия, към това което настъпи в weblog.bg с настъпването на деня. При всички цинизми същественото беше, че той фактически първи откри, че убийство има, макар това убягна на много хора и всички имаха, за виновника пуснал вестта, самия покойник. Малко по-късно седемте w – та, топ-тролът, който напоследък смятаха за мъртъв, също се включи с потвърждение, че Тангра е убит, но на седемте w – та, никой не би се доверил. Минавал случайно пред дома на старото си приятелче и видял стълкновението.

Точно неговата поява, като че ли придаде на новината вкус на лоша шега.

“Лека му пръст!”-писа една от леличките, които публикуваха лирики на стари песни и честитки по всички възможни празници.

“Светла му памет!” – писаха няколко фенки и фенове.

“Истина ли е това?” – запита наистина притеснен блогър.

“Абе бъзикат ви бе, идиоти! Шпиндели такива! Ако бяхте един бастун с шаран щях да ви хвана или обратното. Всички сте убити! Ама много, много убити! По рождение убити!”

“Как смееш бе, галофон!” – първи обиден анонимен.

“Пък аз да знаеш съм твоя читателка, но от днес нататък, няма да те погледна, защото се отнасяш така с читателите си!” – втори анонимен, който би трябвало да е обиден, но това изречение се срещаше с повод и без повод в още много постинги и на различни юзъри.

“Какво, вече никой не те чете и искаш да привлечеш внимание! Но да знаеш, вече не ти вярваме, всички ти се подиграваме, виждаме те какво си перде, педерунгел забит!”

“Господи! Ами, ако е истина! Как смеете, представете си, че е истина.” – между този и предният постинг времето беше толкова кратко, че все още имам съмнение, че един анонимен си е говорил сам.

Следваха загрижени и любопитни. Личеше, че на част от взелите отношение, смъртта по-би им се харесала, защото би била нещо истинско. Малко, по-късно последваха лозунгите:

“Започнаха да ни убиват, защото е 1984 година. Свободата ни ги плаши. Войната е мир, мира е война. Блогърите са враговете, враговете са ни приятели.”

“Теб пък кой ще убие, анонимен безличник!”- обидата “анонимен безличник” също беше написана анонимно, но това са подробности.

“Този стил ми е познат!” – намеси се едно досадно старче – “Как не го беше срам, да се нарече Тангра. Сега ще ми мре. Крие се от собственият си резил. Богохулник с претенции, интелектуален онанист, няма никакъв талант, квинтесенцията на едно погубено поколение, което не отваря книжки, а за всичко търси Гугъл, освен това си умира от завист, че аз общувам с млади и засукани дами, а той заспива с мишка ли, пишка ли в ръка!”

Появата на този емблематичен блогър обърна темата в опит да се уязви “виртуален противник” и основния въпрос: мъртъв ли е или не Тангра, отстъпи на по-задна позиция.

Това накара малко по-сдържан блогър, но интересуващ се от истината за новината да пусне свой постинг и стоически да изтърпи нападките, че иска да привлече внимание и посещения, но имаше и такива каквито наистина искаха точно това и скоро темите за смъртта на Тангра бяха над тридесет.

Имаше и отвратително безвкусни шеги. Неприятели на Тангра, решиха да го поругаят за последно и пуснаха подробности, които по-късно се опровергаха. Бил е убит от свой интимен приятел – хомосексуалист, по време на групова оргия със садо-мазо елементи. Убил го е жестоко бащата на изнасилено от Тангра, малолетно момиче преди години. Цигани с които имал спор за пари от обща далавера, която вършили, а и той бил циганин и комплексите му го карали да се прави на големия националист. Жената на мъжа, който изнудвал с общи хомоснимки го удушила с голи ръце и т.н.

За по-малко от двадесет и четири часа се изписаха стотици страници, от които единствено вярно беше, че Антоан Шишманов - авторът на “Сионският код”, “Челото на Голиат” и предстоящата за издаване “Дванадесетте камъка в короната на Давид”, човека познат в weblog.bgкато неуморимия и противоречив блогър Тангра е убит.

-EcceHomo! – кисело се усмихна главният менажер на weblog.bgна един от доверените си админи, докато препрочитаха последните безобразни отзиви– Как мислиш?

-Нещата са в контрол. Очакваше се.

-В контрол?

-Все още. Имам вариант.

-Не знам как е живял, но за по-печална смърт все още не знам. А ти, погрижи се.

Админът кимна и започна да трие, онова което не биваше да се чете.

 

Изпуснала съм момента, когато "морето" се покрива с боклуци и бензин от наизлезлите лодки - да, де - мрежата и перифериите...:))))

Да се смееш ли, да плачеш ли...

Смях голям ще пада
с твоята тирада!! ))
Я от раз познай -
ти ли пък си "най"?!?! ((

Дано, дано ти хареса. И стискай ми палци. :)

Отдавна даже спрях да си задавам въпроса:)

Не е моя тирада, а наша картинка. :)
и май в играта няма най -

Oba4e 6outo produljava...
Stara kartinka,no i nova!!
priqtni po4ivni dni,priqtel4e!!

Благодаря ти, Миледи!!!

Мдаааааааа, нещата са под контрол, и админът трие ли трие!?

Ще е още по-интересно нататък. Триенето не винаги е решение. Необходимо зло е в повечето случаи.

spored men stef..ne6tata ne trqbva da se triqt..za6toto taka si proli4ava i kulturata na tozi koito ti pi6e..ot tam nasetne..mislq 4e tova e interesen material za teb..samite komentari, na4ina na izrazqvane, pohvalite obidite...sa interesni..i vodqt do razmisal, tozi razmisal provokira misalta ti..za da si zadava6 vaprosi..kato..za6to taka stava, koe ne im haresva, za6to naroda e ozloben, za6to mrazi talantylivite, za6to otri4a znae6tite, za6to za4erkva moje6tite..stef..vinagi sam ti kazvala..naroda tvori istoriqta, nooooooo samo 4rez poetite, pisatelite..tq ojivqva i se pomni..poetite nqmat pravo da mal4at..dano kakto vinagi da uspee6 da me razbere6...

Уморените коне ги убиват , нали... Който не е чел книгата или не е гледал филма - няма да разбере.

Дай да видим сега как Тангра ще липсва на всички докато е умрял, но пък - матрицата има един бутон - презареждане... Освен това - във виртуала "умрял" значи - оф лайн или аксес денайд, докато минеш на второ ниво и намериш ключа за тайното стълбище към кулата с меча...

за какво става въпрос? нищо не разбрах!

Не всичко, което се пише е меродавно. Най-вече анонимно. Нямам впредвид теб или други, които просто нямат регистрации, но анонимността е най-лесния начин да сипеш думи над които не носиш отговорност. Без отговорност няма и свобода.
Поздрави за теб.

Една от любимите ми книги.
Друга много силна от автора: "Саванът няма джобове". Криминални сюжети, а дълбок екзистенциализъм в литературата.

В следващата глава админите ще наемат човек, който трябва да разследва някои неща около убитият и социалната мрежа. Очакват го доста перипетии.

Как ще изглежда блога, ако се разбере, че предишната вечер е убит при неясни обстоятелства изявен блогър.

stef mnogo te molq...nai malko pak za teb sam anonimna..kakto vijda6.. dori mi znae6 istinskoto ime i ot kade sam..nito sipq huli po teb ..nito ni6to..daaaaaaaaaa vlizam v spor, za6toto e mnogo zabavno....noooooo az ne moga da bada otgovorna za drugite anonimni..sam vijda6 , 4e te go pravqt za da te draznqt..ama i ti se drazni6 de..a hvani neslan4i4e pod raka i haide na razhodka..vremeto e 4udesno..nablijava sezona, koito obojavam..

В моментът, не съм раздразнен от нищо, просто констатирах:)

e 6tom si spokoen tova e dobre...i az da ti kaja sam mnogo spokoina... to onq maj me izvadi ot ravnovesie be 4ovek..tuka na momenta mi sa4inqva stihove...sre6ta me se..4oveka edna rima ne moje da mi sa4ini..po4vam az da obqsnqvam ..kakvo mi e pisal...a toi me gleda i vika...abe igi..ti dobre li si..az takova ne6to i da me ubie6 ..nqma da mi doide na um da go sa4inq..a sega de stef.... da mu se neznae i neta..i magiqta..a gadai sega..koi prostosmarten se zanimava s moq milost..znae6 li kolko pati sam mu kazvala na tozi deto mi sa4inqva lubovnite obqsneniq..ela be 4ovek..ala da te vidq..nqma go be...kolkoto ti go vidq tolkova i az...slu6ai sega izcepki stef..kogato sam go videla..6tql da mi razre6i da mu udarq edin 6amar na brega na dunava..lele lele..4e toi ako e gigant...az kak 6te go stigna..eh stef..pi6a ti tezi gluposti..da se posmee6 4ovek..tooooooo neveroqtni istorii mi se slu4vaha tuk..neveroqtni..ima vreme.6te ti gi razkazvam..

Не забравяй, че никога не се знае какъв човек може да има от другия край на линията. Знам и за едни истински драми, които затъмняват част от най-трогателните ми и тъжни художествени измислици. За тях просто нямам право, а и не искам да пиша. Но не се знае на човека със стиховете какво му е и дали няма сериозни причини да не ти се открива.

“Този стил ми е познат!” – намеси се едно досадно старче – “Как не го беше срам, да се нарече Тангра. Сега ще ми мре. Крие се от собственият си резил. Богохулник с претенции, интелектуален онанист, няма никакъв талант, квинтесенцията на едно погубено поколение, което не отваря книжки, а за всичко търси Гугъл, освен това си умира от завист, че аз общувам с млади и засукани дами, а той заспива с мишка ли, пишка ли в ръка!”

Този пасаж ме кефи!

Интернет е "джунгла" ..Необходимост за тези , които са на" сухо"!Възможност за "глътка въздух", далеч от шумотевицата на реалността!Забава и желание за отмора!
Значими са хубавите неща, другото е допълнение! Сега, когато имам повече ангажименти в реалността си давам сметка че ми липсват хубавите разкази и поезия!
Интернет е оазис на изкуството, другото можеш да го срещнеш и в живота.
Колкото повече остарявам, разбирам, че няма по- нормално от общуването между хората..цивилизовано и толерантно.Можем да си измислим и да живеемв своя угоден за нас свят и колкото по-трудно разчитаме посланията му, толкова по- трудно ще се освободим от недостатъците, страха и недоверието!
Винаги има изход за да започнем отново, по- вълнуващо и пълноценно!
Пожелавам ти го от сърце, Стеф! Всеки миг любов , носи благоволение!

И все пак описаната картинка е реалистична:)))

Усмивки, Миаа.

dobro utro stef...sega..ot horata s koito ob6tuvam v neta.. samo ti uspq da me vpe4atli6 s intelekt..a s viziq vili....taka 4e da dopusnem..4e sam uspqla da omotam nqkogo s pisaniqta si,4e se e dobral do moq snimka..i se e vlubil v men.... na men po skoro mi se struva 4e toi si vaobrazqva ,4e e vluben..6toto stef..drugo si e da me vidi na jivo....po skoro e veroqtno nqkoi moi manieri, darjanie da go otblasnat..ina4eeeee oooooooooo az znam kak da se darja..ako se vidim s nego de..... 6te si pridam nai nevinnoto izrajenie, 6te povdigna u4udeno parvo ednata vejda..posle drugata, 6te se usmihna milo...i 6te zapo4na da migam razbira6to kato kukla barbi.., 6te napravq edin zavoaliran jest s raka..i 6te zapo4na da mu obqsnqvam..4e sam mnogo oparni4ava, svoenravna, vqtarni4ava jena..4e hodq na psihoanaliza, 4e sam ludi4ka, diva..za da moga da go razubedq da ne se zanimava s men...oba4e stef...men mi se struva,4e otdrugata strana na komputara stoi..mnogo inteligenten i seriozen maj...i tezi moi nomera..hi4 i nqma da minat pred nego..nai veroqtno e...da me na6amarosa nasred ulicata..i da mi kaje da ne se prevzemam....

Не мога да тълкувам влюбен ли е или не, въобразява ли си или е нещо друго, има хора с различен темперамент, хора впечатлявани от различни качества. Историята познава случаи когато двама които не са се виждали са се влюбвали един в друг само по разказите, които са се говорили за тях.
Даже имаше една история в "Декамерон" в основата на която е подобно увлечение.

stef..eheeeeeeeeeee dekameron sam go 4ela v 6 klas..ne znam za6to ne sam bila vpe4atlena..ok stef..taka eto primer s nas dvamata..govorim si tuka ni6tim politikata, az haresvam razkazite ti , komentiram gi, vazhi6tavam se na intelekta ti..i si mislq 4e sam vlubena v teb...idva 4asat na sre6tata..i dvamata se gledame kato vtre6teni..ni ti priema6 moqta viziq ..nito az tvoqta..eeee togava za kakvo govorim.... govorim 4e lubovta e plod na vaobrajenieto..nedei sega taka da razsajdava6 kato decata..tuka ti si pi6e6 s neq..pripisva6 i ka4estva, koito i lipsvat.., priema6 nedostatcite i, bogotvori6 q...ami kato q vidi6..i ne6to te podrazni vav viziqtya i maniera i..togava kakvo stava..izliza 4e vremeto prez koeto si mislel 4e si q obi4al e bilo naprazno

лошото е когато някой се вживее в блогосферата, дотолкова че да приема това за свой живот...
интересен роман се е завихрил, обещавам да прочета всички глави. :)